само разгневените им призраци, които вече на никого не можеха да навредят.
— Започвам да разбирам, защо обикновено задачата им е да не ви се мяркат пред очите
— потресено промълвих аз.
Царапка, не по-малко потресено, добави:
— Започвам да разбирам, защо си се влюбила в този мъж.
Огънят се издигна около нас, лорд-директорът внимателно ме прегърна през раменете, а
след това, навеждайки се към ухото ми, тихо попита:
— Наистина ли си се влюбила?
Аз се смутих и нищо не отговорих.
Огънят изрева и когато изгасна, ние се озовахме при вратата на къщата ни, тоест, ние
бяхме вече вътре в дома и нашата поява в пламъците не можеше да остане незабелязана.
— Търсихме котката — съобщи на всички Риан. А на мен: — Паят сигурно е изстинал.
— Не трябва да го подгряваш! — по-припряно, отколкото би следвало, отговорих аз.
И окончателно смутена под веселия му поглед, аз измърморих:
— Сядай на масата, аз сега топли, направо от пещта ще донеса.
Но магистърът, взимайки мирналата Царапка от ръцете ми, сам тръгна към кухнята.
Наложи се да забързам след него, пак под въпросителните погледи на присъстващите — още
не се беше случвало нашата котка да седи спокойно в ръцете на някой чужд човек.
В кухнята, аз избързах пред Риан, измих си припряно ръцете, а когато се обърнах…
застинах. Лорд Тьер за няколко секунди беше извадил от пещта два казана и тавите с
пайовете, а вътре…
— Какво правите?! — възкликнах аз, гледайки как магистърът пъха в печката Царапка,
която даже не се съпротивляваше.
Тя нищо не възразяваше, но очите й се бяха разширили двойно.
— Дея, всичко е наред — съобщи ми лорд Тьер, а на котката: — Ако вие се опитате да
напуснете пределите на замъка ми, вас ще ви унищожи духът-хранител. Той е по-силен и от
първия ви ипостас, затова ви съветвам дори да не се опитвате. Трябва обаче да ви предупредя
— аз ще се заема с вашия въпрос, но ако се докаже вашата вина, ще ви предам на властите.
Царапка кимна, но ми хвърли много жален поглед. Риан също се обърна, погледна ме и
поясни:
— Хрътките са хванали следата, ако я оставя тук, ще я намерят до една седмица.
— А защо в печката?.. — объркано попитаха аз.
Отговори ми Царапка:
— Почти невъзможно ще бъде да се проследи къде ме е преместил пламъкът на
огнището.
— Абсолютно невъзможно — категорично отсече Риан и около Царапка избухна червен
огън.
Когато той угасна, Царапка вече я нямаше там.
Магистърът затвори пещта, заобиколи ме, хубаво си изми ръцете, а след това се
приближи към тавите, и разглеждайки пайовете, попита:
— Кои са с извара? По миризмата се чувства, че не са само с месо.
Приближавайки се, показах тези, които бяха забележимо по-светли, аз всъщност за първи
път се опитвах да ги направя сама и не знаех как са се получили. Риан разсеяно се огледа, леко се намръщи и изведнъж около него избухна адски пламък. Когато магистърът се върна, в
ръцете му имаше поднос, а на него — чиния с масло.
— Мен така в едно човешко село ме научиха — Риан внимателно сложи подноса на
масата, взе един от пайовете, премести го на подноса, отгоре пльосна внушително парче
масло, и всичко това леко го посоли. — Сега маслото леко ще се разтопи и ще бъде
великолепно.
Маслото обаче се разтопи прекалено силно и беше прекалено много, и накрая светлите
блажни ручейчета започнаха да се стичат по ръцете на магистъра на Тъмното изкуство. Аз
едва сдържах смеха си, гледайки обърканото изражение на Риан…
— Паят е прекалено топъл — досетих се аз. — Сега ще взема кърпа и…
И избухна пламък! Огнените ручейчета пробягаха по дланите на магистъра, изгаряйки
капките разтопено масло, но след това огънят се прехвърли и върху пая! И ние не успяхме да
направим нищо, когато той започна да гори. Аз се изплаших, но Риан просто недоволно се
намръщи, държейки пламтящото нещо в ръце…
Отвори се вратата. Влезе мама и се спря на прага. След нея, в кухнята се появи Сира,
надникна иззад мамината пола и попита:
— Ой, а на какво тук при вас така вкусно мирише?
Паят в ръцете на Риан съскаше и се пържеше, а мама огледа цялата кухня, пребледня и
зададе неочакван въпрос:
— А къде е Царапка?
Сира се взря в остатъците от пая, после в Риан и из цялата къща прогърмя вопъла й:
— Те изгориха Царапка!
Огънят моментално изгасна. Изгорялото тесто в противна купчинка стоеше на дланта на
лорд-директора, когато той се опита да се оправдае:
— Изгорялото месо не мирише така, Сира. Тук пая се запали, аз показвах фокус с огън на