Дея, и паят взе че изгоря.
Сестричката ми престана да ридае, дойде по-близо, заинтересувано погледна изгорялото
парче. Тя се успокои, но останалите бяха отреагирали на вика: „Те изгориха Царапка!”.
Докато обясним на всички, докато изчистим изгорелия пай, извадените от пещта бяха успели
да изстинат…
— Не трябва да ги претопляш — предусещайки въпроса на магистъра, строго казах аз.
— А вие можете ли да пускате огън? — с възторжено отворени очи, попита Сира.
Наложи се да закрия изстиналите пайове с гърдите си, за да ги защитя. Но докато ние с
Риан се споглеждахме, най-малкият ми брат Нек открадна един от пайовете. Сира хвана
магистъра за ръката и го задърпа след него. В крайна сметка, едва ние с мама и баба
претоплихме храната в пещта, от общата стая се разнесе мирис на изгоряло.
И тогава баба попита:
— Къде е Царапка?
Слава на Бездната, не ми се наложи да отговарям, тъй като зад стената се разнесе вик:
— Дея, твоят лорд гори!
Под учудените погледи на мама и баба, аз викнах в отговор:
— Как гори?
— С червен огън! — изкрещя възторжено в отговор Сира.
— А-а… — вече без да викам произнесох аз, — щом е с червен, няма страшно…
Мама и баба синхронно скръстиха ръце на гърди и мълчаливо ме загледаха и двете.
Отново се разнесе викът на Сира:
— Дея, а сега отново гори! Със златен!
Аз се втурнах към общата стая и заварих удивителна картина — Риан стоеше сред
пламтящия огън от златен пламък, който бавно, но сигурно гаснеше под натиска на адския
пламък. И загасна.
Виждайки ме, лорд-директорът просто ме примами с пръст и аз се затичах, разтревожена
и направо изплашена от собствената си мисъл.
Хващайки ме в обятията си, магистърът прошепна:
— Императорът ме вика. Ще ме извиниш ли?
Мълчаливо кимнах.
Изви се адски пламък.
Използвайки това, че сега никой не можеше да ни види, Риан се наведе и нежно ме
целуна. Не успях дори да му отвърна и той изчезна.
— Какво стана? — попита тате първи.
— Императорът го извика — отговорих дълбоко нещастната аз.
— Ох, ама че Бездна! — изрази мислите на всички чичо Ирв.
— Даже не му дадоха да хапне! — изрази собствените ми мисли баба.
Почти веднага, всички седнаха на масите, мен между себе си ме накараха да седна двете
ми баби, явно решили, че ще могат да ме откъснат от тъжните мисли. А аз имаше над какво
да си помисля, например над отговора на въпроса: кого така отчаяно се опитва да прикрие
императорът?!
И баба Дора и баба Айяр се опитваха да ме тъпчат с храна, нещо ми разказваха, всъщност
веселите разговори на масата не спираха, а Сира, приближила се отзад, мечтателно въздъхна:
— Да-а-а, хубав лорд… ако бях по-голяма, бих се влюбила!
И веднага всички ме заляха с въпроси:
— Та, къде се запознахте? — настоятелно попита леля Кари.
— И от кога сте заедно? — понякога чичо Нор беше по-любопитен от всички жени в
семейството взети заедно.
Бездна, спаси ме!
За огромно мое щастие, Бездната наистина помогна, тъй като в следващия момент се
почука на вратата. Такова едно, плахо.
Тате стана и отиде да отвори. На прага се оказаха замръзналите и уморени леля Руи и
чичо Лус.
— А, явно всички пощенски дилижанси са отпътували вече — замислено каза баба Айяр.
— И каруците също — баба Дора заплашително се надигна и произнесе: — Какво пък,
деца мои. Радвам се, че се върнахте. Много се радвам. И да ти кажа, ако от Руи и можех да
очаквам всякаква подлост, то от теб, сине!..
Чичо мълчешком влезе в къщата, наведе глава, но нищо не каза. А леля не си замълча:
— Да, ние взехме парите — започна тя с писклив глас, — то как да не ги вземем?
Татко тресна вратата, приближи се към леля и глухо попита:
— Аз твоите деца продавал ли съм ги?
Руи побърза да се скрие зад гърба на чичо, и там явно отново набра смелост:
— Аз и моята собствена дъщеря бих му я дала още преди три години, но не — Горт само
Дея искаше!
Баба Дора учудено попита:
— Три години?
Руи разбра, че може да разказва, наполовина се измъкна из-зад чичо и се понесе:
— Та значи, той отдавна я бил забелязал, още в Ардам. Дейка там нали сервитьорка беше
до скоро.
Не си спомнях нито веднъж да съм виждала господин Горт в Ардам. А леля
продължаваше:
— А до нея нямало как да се приближи, той, Бурдус, то ли по добра душа, то ли…
— Руи! — прекъсна я чичо.
— Не можел към нея да се приближи, ви казвам — вече по-тихо продължи леля,
запазвайки своите инсинуации за себе си, — и тогава дойде майката на ковача при мен.