останала вярна на традициите и гостоприемството на рода му.
Да, трябваше да се замисля още тогава, тъй като в моето семейство, овен най-малките ми
брат и сестра, съответно на осем и на седем годинки, всички вече бяха омъжени, женени или
в състояние на приближаващ се брак.
Но кой знае защо, аз тогава не бях помислила за това. Играех си с Късметчето, учех
преписаните от Тесме заклинания за противодействие, пък и пътят значително ме
разсейваше. На завоя към Верегс ни бяха нападнали върколаци. То не че ни бяха нападнали, но на бойните магове, така им се беше сторило. В крайна сметка ми се беше наложило да
крещя от каретата, че това са приятели. А каква беше цялата работа — върколаците от
столетия мирно си живееха във Верегските гори и дори през зимата не ги напускаха, а
любопитството, знае се, е страшно нещо, затова те спираха пощенските екипажи, за да
разберат какво и къде се е случило по света, а това, че го правеха в животинския облик — с
козина през зимата било по-топло, отколкото даже с най-хубавото палто, казваха.
Но уви, аз не бях успяла да обясня на маговете особеностите на местните междурасови
отношения, като резултат — те поопърлиха козината на тримата, които мирно се опитаха да
ни спрат на пътя. А върколаците никога не оставят своите в беда и половината глутница се
втурна да отмъщава. Маговете се бяха приготвили за геройска смърт, а аз все се стараех да се
измъкна от каретата, за да разясня ситуацията, само дето някой от бившите офицери знаеше
заклинанието „Клетка” и аз се бях озовала в магически неотваряем кафез. Аз крещях, удрях
по вратата, настоявах, но в условията на взривяващи се огнени снаряди и приближаващия се
вой на глутницата, мен никой не ме слушаше. Точно до момента, в който не извиках: „Сега
ще ви прокълна всичките!”
Тогава, спряха каретата, пуснаха ме, а най-възрастният, лорд Орвес, изсъска:
— Ти нещо каза ли там?
Тоест, на мен, отгоре на всичкото, ми се разсърдиха. Спаси ме викът на един от
върколаците:
— Ей, ама това е Дея!
Едва тогава маговете смениха гнева си с милост и се осведомиха:
— Значи ви ги познавате, госпожо Риате?
Аз не случайно исках да пътувам с пощенския екипаж, там кочияшите са опитни, знаят
вече всичко и дори си обменят стоки и подаръци с върколаците. А сега се наложи дълго да
обяснявам на маговете колко много са сбъркали. Всичко завърши прозаично — мен,
настояваща за продължаването на пътешествието, отново ме заключиха в каретата и към
заклинанието „Клетка” добавиха и заклинанието „Мълчание”, а след това, маговете и
върколаците цяла нощ и до сутринта си разказваха новини в лагера, седнали около огньовете.
Обидно ми беше, че даже не можах да се наспя — то те мен не можеха да ме чуят, а върху мен
се стовари цялата гама впечатления от пиянските хорови песни, леещи се от гърлата на
маговете и върколаците.
Отгоре на всичкото, когато най-накрая продължихме напред, маговете демонстративно не
разговаряха с мен. Те яздеха мълчешком, мъчително стараейки се да преодолеят страшната
болест на име махмурлук и от време на време псуваха върколаците с тяхната ракия, срещу
която дори заклинанията за изтрезняване не помагат.
Така че, петте дни, вместо седемте в пощенската кола, тъй като ние се движехме по-
бързо, свършиха за наше всеобщо облекчение. Мен ме докараха до къщата, която още
отдалече, изглеждаше забележимо обновена, отвориха вратата на каретата, протегнаха ми
ръка в стоманена ръкавица, след което ми помогнаха да сляза и се отчетоха:
— Обектът Дея Риате е доставен до местоназначението цял и невредим. По време на
пътешествието, обектът не е ходил по тъмни улички, не е пил в съмнителни компании, не е
участвал в сбивания, картини, способни да поклатят моралните устои не е наблюдавал.
Така значи…
— Вие затова ли ме затворихте в каретата, когато отидохте да се напивате с върколаците?
За да не виждам картини, способни да предизвикат негодувание и да поклатят моралните ми
устои?!
Невъзмутимо ми отговориха:
— Ние изпълнихме условията на договора в пълно съответствие с изискванията на
възродения дух на смъртта — и такива им бяха честни лицата, докато го казваха!
Тогава аз разбрах на кого трябва да благодаря за най-ужасното в живота си пътешествие.
И след такова пътуване ми се искаше просто да се прибера у дома, да поседна с майка и
татко на масата, да разкажа какво ми се е случило…и да е тихо, само да се чува как пращят