Поседяхме, поговорихме и тя за племенницата ме заразпитва. Аз веднага и казах, че за Дея
има два пътя — или в дългово робство, или на държавна служба. А когато разбрах, че
работата с лорда на земята се разреши, аз и пратих вест на госпожа Горт. Ох, и как се зарадва
синът й… Аз исках както е най-добре!
Но роднините я гледаха осъдително, а баба попита:
— А парите защо си ги взела?
Леля се опита нещо да отговори, а после реши отново да се оправдава:
— Та той, добър момък ми се стори, то кой можеше да знае, че Дейка цял лорд си има?
Но баба Дора не й повярва:
— Аз друг въпрос ти зададох, Руи! Ти като жена на главата на рода отговаряш за всички
деца, това е така. При тебе идват сватовете, ти трябва най-добрите да избереш, но да
продаваш дъщерите ни, ти нямаш право!
Отново се възцари тишина в дома ни. Тягостно и обвиняващо мълчание.
— Вие не можете да носите такава отговорност — каза баба.
Ето така става обикновено смяната на главата на рода. Всички мълчаха, ситуацията не
беше от приятните. След това стана чичо Ирв и уверено произнесе:
— По старшинство, аз съм следващият. Аз трябва да възглавя рода.
След това, както се полага, всички седяхме, празнувахме моя годеж, пихме за лорд Тьер,
за когото тате разказа на всички, споменавахме с лоши думи лорд Градак… Моите мисли
бяха далеч… и се въртяха около Юрао. И около семейните артефакти на рода Тьер и около
Царапка, но кой знае защо, без дроу не ми се получаваше да мисля както трябва.
— Мамо — казах аз и всички около масите замълчаха, даже ми се отщя да продължавам,
но… — аз на сутринта ще си тръгвам, да знаеш.
Мама явно се разстрои, а тате веднага попита:
— Защо?
— Искам да проверя едно нещо — честно отговорих аз. И вече по-високо: — А, разбираш
ли, тате, ние с партньора ми отворихме кантора за частни разследвания и там толкова работа
се е насъбрала…
В дома ни отново настъпи угнетяваща тишина. Жените при нас не се занимаваха със
собствена работа, още по-малко, им позволяваха да отварят кантори. И затова, сега ме
гледаха с явно неодобрение. Но това беше без значение, и изправяйки се, аз бодро съобщих:
— Да, кантора за частни разследвания „ДеЮре”, тоест, аз и Юрао, мой партньор е
офицерът от Нощната стража Юрао Найтес, с нас работи също неговата сестра Риая и моята
приятелка Яна. Имаме помещение на централната улица на Ардам… — помълчах и добавих:
— Разбирам, че това не ви харесва, така, както и не ви харесва, че съм дала съгласието си за
брак без одобрението на главата на рода, но това е моят живот и аз ще го живея така, както
намеря за добре!
Тишината стана почти заплашителна и само тате се заинтересува от моя бунт за
самоуправление:
— Твоят лорд знае ли за това?
— Да — аз се усмихнах.
— Одобрява ли го? — продължи разпита татко.
— Не — честно отговорих, усмихвайки се още по-широко.
— Аха — тате си сипа сливовица в чашата, — значи тази работа с кантората няма да е
задълго.
И всички си сипаха пиене, а над масата се разнесе отново бърборене. И може би си
струваше да си премълча, но реших, че съм мълчала достатъчно:
— Не, тате — леко повишавайки тон, казах аз. — Ние с партньора ми нямаме намерение
да затваряме кантората. И дори когато се омъжа за лорд Тьер, а това ще стане чак след като
завърша Академията на Проклятията, ще продължавам да се занимавам със собствената си
работа. Защото това ми харесва, защото това е моето призвание и защото така искам!
Да се каже, че роднините ми бяха в ужас, значеше просто нищо да не се каже. Мен ме
гледаха с някакъв свещен страх и безкрайно осъждане. Явно всички бяха решили, че сватбата
ни с лорд Тьер ще е едва ли не след няколко дни, а чуха такива новини.
Леля Руи не издържа първа:
— Ти да не си мислиш, че ще трябваш все още на някого след година и половина?
И всички мълчаха и чакаха отговора ми, защото леля явно беше озвучила общата мисъл, а
аз отговорих:
— На себе си ще съм нужна, лельо. На първо място, ще съм нужна на себе си!
Не зная какво би се случило по-нататък, но мама тихо каза:
— Правилно, дъще. Най-правилното решение. Когато си нужна на себе си и останалите
се нуждаят от теб.
Колкото и да беше странно, след думите на мама, никой не изказа собствените си
умозаключения. Но не одобряваха, сигурно ме мислеха за последна глупачка, но си замълча
даже тате.
На сутринта ме изпращаха само родителите. Седянката се беше проточила почти до зори,
а някои от чичовците ми така и си бяха останали да спят по масите… По-точно, ни бяха