Заклинателите, дори след като унищожат този, за когото са дошли, изключително от омраза
ще започнат да убиват всички, в които има дори капка кръв от Хаоса. И на тях щеше да им е
все едно дали сред тях има жени, деца и че са просто обикновени жители. Заклинателите
убиваха всички, до които успяваха да се докопат… Понякога унищожаваха цели села.
— Дея! — викът на тате ме откъсна от съзерцаването на четирите черни вихъра. —
Обръщай шейната!
С поглед намерих сред тълпата бягащи татко, той стоеше от другата страна на пътя, и тъй
като всички кентаври се опитваха да избягат без преди това да благоволят да се разпрегнат от
каретите, не можеше да стигне до мен. Аз погледнах към входа, през който бяхме влезли и
разбрах, че няма да мога да се измъкна бързо, така че беше по-безопасно да остана на място.
В този момент заклинателите приеха истинската си форма!
И стана ясно, защо отстъпи Дневната стража, без да рискува дори да се опита да спаси
някого — всички Заклинатели бяха скаени, тоест, жреци. А това вече беше много, много
лошо — жреците им са магове от висше равнище, те убиват дори чистокръвните хора,
считайки, че ние, които живеем на територията на Тъмната империя сме поддръжници на
Хаос…
— Дея! — крясъкьт на тате.
Но аз вече бях разбрала, че няма смисъл да бягам — един от скаените вдигна ръка и
заклинание, черно като мастилено петно се издигна нагоре… Миг и всички изходи бяха
заградени със силови решетки. Те бяха дошли да убиват и щяха да убиват… Всички!
Мен ме стана много, много страх, а освен това, в съзнанието ми настойчиво тътнеше:
„Заклинания за противодействие”. И в този момент аз не мислех само за това, а си спомнях
всичко, на което ни бяха учили, всички проклятия, всички начини за защита, които знаех…
Защото дори възроденият дух в този случай не би могъл да ме защити — Заклинателите
унищожаваха всякакъв вид задгробен живот. Абсолютно всякакъв!
Нарастващ тътен!
Викове на изпоплашените хора, скърцане на спиращи колела и цвилене на ранените
превозвачи, които с все сила, без да могат да намалят се бяха сблъскали с магическите
стени… Това беше ужасно… Ужасно и толкова неправилно!
В този момент, нещо мощно удари в павилиона отвън — Нощните стражи пристигнаха! И
пак удар, и още един… И едва сега се разбра, че Заклинателите ни бяха отрязали от света
изключително заради собствената си защита. Удар… още един… Нощните стражи се
опитваха да влязат с всички сили, все повече усилвайки мощността. В очите на хората и
нехората наоколо се появи надежда, крясъците стихнаха. Дневните стражи извадиха
оръжието си и се приготвеха за бой…
Но появата на Нощната стража накара и Заклинателите да се разбързат.
— Дай ми го! — властно заповяда един от скаените.
И заповедта му беше обърната към мага. Магът, които стоеше, отпуснал ръце, но в
следващия момент, старият човек смъкна шапката си от главата и с рязко движение съблече
кожуха си. Оказа се че изобщо не е пълен, а е просто сух, сгърбен старец, който сега гордо
оглеждаше убийците си и спокойно говореше:
— Моята смърт вече нищо не решава.
Заклинателите доплуваха до жертвата си, придвижвайки се във въздуха. Четири тъмни,
омотани в черно и сиво фигури, със символа на клана, светещ на гърдите им. Той светеше
само при жреците, това ние още в първи курс го бяхме учили… И колкото по-силен беше
жрецът, толкова по-ярко сияеше символът на клана… А тези блестяха ослепително!
— Ти ще заговориш — произнесе вторият от Заклинателите и към мага, от четирите
страни се понесе светлина…
Старецът изкрещя, … изхърка, падна на колене и от устата му потече кръв… Чу се плач
на дете и някаква жена закрещя:
— Какво му правите?!
Един от Заклинателите, без да прекъсва изтезанието на мага, мързеливо протегна ръка в
нейната посока… В следващият миг в дланта му се заби стрела, проби я и се показа от
другата страна! Заклинателите застинаха, забравяйки за момент дори за стареца… аз също
застинах — стрелите с черни и червени пера ми бяха много познати… Татковите стрели.
Всички заклинатели се обърнаха в посоката, от която беше дошъл изстрелът. Там стоеше
моят баща, прикрил същата тази жена, която явно беше извикала. И татко демонстративно
сложи още една стрела на тетивата.
Но тате не разбираше, той просто не знаеше с кого си имаше работа! Това не бяха редови
Заклинатели, това бяха скаени и за своята помощ на жената, тате щеше да плати със страшна, много мъчителна смърт.