дървата в камината и Царапка ласкаво да мърка на коленете ми, и…
Вратата се отвори още преди маговете, благоволили да донесат куфарите ми, да се
приближат към къщата. В следващият момент ме оглушиха приветствени викове, тропот на
прекалено много крака, радостни възгласи, и цялата немалка маса наши роднини се изсипа
да посреща най-голямата дъщеря, тоест, мен. В къщата ме понесе потокът от, кой знае защо, много доволни роднини и аз с усилие въртях глава, за да мога да видя всички надошли. Не, аз
обичам роднините си, но… Трябва да спомена, че това е Приграничието и като правило във
всяко семейство има осем — десет деца, а като резултат — когато се съберат всички деца със
своите деца и съпрузите, една маса не стига, а тук присъстваха всички таткови роднини и
половината от мамините… Нашият голям дом се оказа препълнен до покрива! Но дори това
не беше най-страшното!
— Дея, умното ни момиче, колко се радвам да те видя! — леля Руи, жената на най-
големия брат на тате, сегашната глава на целия род, отговаряща за всички брачни дела,
радостно се затътри към нас, разперила неописуемо дебелите си ръце.
Аз, разбира се, обичам роднините си, но например, когато видях леля Руи, ми се прииска
да се врътна и да си замина обратно или например, някъде да се свра, или да се закопая в
снега до пролетта. Но най-неприятното — леля практически изблъска мама в намерението
си да ме прегърне първа. И преди, аз мълчаливо бих се подчинила, но лорд-директорът все
пак беше изменил нещо в съзнанието на всички адепти на Академията на Проклятията.
— Тъмни, лельо Руи — високо известих аз, и ловко препречвайки траекторията на
движението й с тялото на леля Мили, изтичах към мама.
Майчицата ми, стройна, леко уморена, но много щастлива, силно ме прегърна и
прошепна нашата семейна фраза:
— Ти си си в къщи.
Тя винаги казваше просто „Ти си си в къщи” и в това се съдържаше всичко — и радостта
й, от това, че съм пристигнала, и тъгата й, докато ме е нямало, и съжалението, че скоро
отново ще отпътувам. Впрочем, този път тя прошепна и още нещо:
— Баща ти не е съгласен.
Когато тя се отдръпна, обхванала лицето ми с такива родни ръце, аз започнах да се
досещам, с какво не се е съгласил тате… Впрочем, леля настоява да ме омъжи откакто
станах на четиринайсет, а сега…
Споменавайки леля…
— Е, щом всички се радват да видят останалите — сарказмът явно се отнасяше към
мен, — жените отиват да слагат масите, а мъжете — вън! Днес е женски ден!
Продължавах да гледам към мама, тя явно с мъка сподави недоволството си и се
опитваше да се усмихне, но не й се получаваше кой знае колко добре. И явно, проблемът
беше леля… И ето, например, преди аз бих си замълчала, а сега нямах никакво намерение:
— Лельо Руи — обърнах се аз с цяло тяло към главата на семейство Риате, — по какъв
повод е празникът?
В нашия род основно всички са светлокоси и сивооки, леля, обаче, в тълпата се
отличаваше с черни, вече прошарени коси, черни очи и някакво зло лице с властно
изражение на него. А освен това, и с габаритите си — тя на ширина и с чичо може да
съперничи, той е ловец, като тате, така че може и да има цял метър в раменете.
— А ние, Деичка, радост си имаме — през зъби отговори леля, — една стара мома, дето
е позор за рода, ще омъжваме.
Шумът в тълпата роднини стихна моментално. Да, аз съм стара мома и това е факт. По-
малките ми сестри вече са омъжени, всичките имат деца, а аз съм на двайсет, брачната
възраст преди четири години ми е минала, така че да, аз съм стара мома и позор за рода. И
може би, щеше да е честно да кажа, че вече съм сгодена и ще се омъжвам, но… едно е да го
кажа на мама и тате, съвсем друго — на леля Руи, оставаше само тя да се разкудкудяка из
цялото Приграничие, че ще се сродява със самия лорд Тьер.
Наведох глава, срещнах с очи златния поглед на Късметчето, спомних си, че днес е
желателно да намеря и нашата котка и да разбера в какво се състои тайната на нейното
дългожителство и се успокоих.
— Да, леля Руи — аз вдигнах брадичка, срещнах се с пронизващия поглед на леля, — аз
съм стара мома. На мен така ми харесва, освен това, аз не мога да се омъжа преди да
завърша академията, така че… ще ви се наложи да се смирите с това, че в семейство Риате, все пак съществува една стара мома!
Леля беше искрено убедена, че нейната задача като глава на рода е да омъжи всички
момичета. Лично аз съжалявах, че баба Дора й предаде всички пълномощия след смъртта на
дядо. Сигурно и баба съжаляваше за това, но назад нещата не можеха да се върнат и сега