него, и веднага попаднах в силните му обятия.
— А аз те чаках на заставата — тате ме стисна толкова силно, че ми стана тежко да
дишам. — Деюшка, слънчице мое, колко ми липсваше.
А баба замърмори:
— Орон, ще удушиш девойчето, ръцете ти са като на мечок лапите— тя така страх да
всява, затова мърмори, а в същото време, донесе още една чашка, сипа чай и донесе мед на
тате — той чая така го обича. — Сядай на масата, сигурно от обяд си залък не си хапнал, с
цялата тази навалица у вас.
— Гладен съм, мамо — покорно се съгласи тате, той баба, своята тъща, я обича и уважава.
— И защо по-рано не дойде?!
Баба веднага стана, отиде до печката и веднага постави на масата, премествайки нашия
чай и курабийките, голяма купа яхния с месо, а до нея на чиния — къшей хляб. Виждайки
тези приготовления, аз също жално помолих:
— Сипи ми и на мен. Вярно, че ядох днес в страноприемницата, но от твоята яхния
искам да хапна.
Веднага ми напълниха чиния, аз по-малко от тате ям, това е вярно.
Сваляйки кожуха, шапката и топлия елек, баща ми седна на масата и започна припряно да
яде, явно бързайки да ме разпита за всичко след като се нахрани, а баба попита:
— Орон, ама няма ли кой да свие малко сърмите на Руи?
Тате престана да яде, тежко въздъхна и с неохота отговори:
— Аз сам ще се разбера с нея. Единственият добър човек там е Радган. Свестен, добър
стопанин, смел и благороден. А без благословията на главата на рода Дея не може да напусне
родителския дом. Затова и я търпя… — тате се обърна към мен. — Ти с кандидатите ще се
запознаеш, ще видиш, ще си помислиш, ако някой ти хареса, така да бъде, а ако не… ще
изгоня цялата тази…
Татко не изруга пред нас с баба, но местата на паузите явно трябваше да са пълни със
соленички изрази. Аз погледнах баба, а тя — мен и каза:
— Орон, закъснели сте вие със сватосването, ти погледни я Дея — очите й блестят,
бузките червенеят, а сърчицето й вече не й принадлежи…
След това вече, апетитът на тате изобщо се изгуби. Той даже купата с недоядената яхния
отмести от себе си, обърна се към мен с цяло тяло и тихо произнесе:
— Просто ми кажи, че не е някой лорд!
„Лорд” след случилото се за тате е мръсна дума. И аз се опитах да заобиколя въпроса за
произхода на лорд-директора, мъгляво заявявайки:
— Той е маг. Един от най-добрите… — и под втренчения поглед на баща ми, добавих: —
В Ардам.
Татко не се впечатли от информацията, той се понамръщи, гледайки ме със сивите си
като лед върху реката очи, и продължи да ме разпитва:
— А той… за твоите чувства знае ли? — и тъй като аз се изчервих моментално, поясни:
— Дейка, ти си ми истинско съкровище, но малко мъже могат да го забележат. И ако не са те
оценили, ти просто ми кажи, аз този маг…
— Той ми направи предложение! — прекъснах го аз, преди да развие темата с убиването
и разчленяването на лорд Тьер.
Върху лицето на тате се появи недоумяващо изражение, а след това тъжно попита:
— А ти?..
— Аз… се съгласих — да, знаех, че без разрешението на роднините и най-вече на леля
Руи, нямах право, но… — Аз го обичам, а той — мен… струва ми се.
— Струва ти се? — тате се усмихна не много весело и проточи: — Да-а, провървяло му е
на някого. Поне достоен човек ли е?
— Няма по-достоен — отговори за мен баба.
Но тате чакаше моят отговор и аз промълвих:
— Той е добър, много, въпреки, че веднага няма да го разбереш, но ако някой има нужда
от помощ, той няма да го подмине.
Тате кимна и произнесе:
— Да, достоен мъж.
— Той е много благороден и грижовен.
— И това е добре — погледна ме сурово тате и зачака продължение.
— И — аз неволно се усмихнах, — той е много отговорен. Ако му дадат някаква работа,
той я изпълнява съвестно.
Известно време в къщата на баба само свещите пращяха и огънят в печката бумтеше, това
значеше, че през нощта студът ще се засили, а после тате каза:
— Виж, ако беше започнала да ми разказваш, че той е силен маг или красив мъж, аз щях
да съм против, Дея. Но ти си видяла главното в човека — добротата в сърцето и
отговорността за собствената сила, значи човекът е достоен. Кога ще ни запознаеш?
Тате, с една дума.
— След пет дни трябва да пристигне, сега е много зает — признах аз.
— Аха — баща ми замислено кимна, — маговете и каретата той ли ги беше наел?
— Той.
— Отговорен мъж — с уважение произнесе тате, — много ли е по-възрастен от теб?
Никога не се бях замисляла за възрастта на лорд Тьер, но със сигурност знаех, че: