— Тате — ние с баба пак се спогледахме, — а ти… с лорд Тьер разговаря ли?
— Ами то как иначе — баща ми сви юмрук, — ей такъв мъжага! Ние след съда в Загреб
тук дойдохме, седнахме, пийнахме, аз на него всичко му разказах, а той на мен — за това, че
Градак вече никога няма да се върне. Свестен мъж е вашият директор.
Ето това е, помислих си, сега вече ще му кажа, но тате добави:
— Та по въпроса за лордовете, Дея. Моят отговор е „не”! Защото те от малки знаят, че
всичко им е позволено, правят каквото си поискат, а жената за тях е… Единствената жена за
тях е съпругата, с нея се отнасят като с богиня, а между другото, все към момичетата от
простолюдието гледат и ги влачат в спалните си. Няма да те дам на лорд, Дея! Да знаеш!
Такъв обрат на събитията мен изобщо не ме устройваше и аз се опитах да възразя:
— Тате, аз…
— Три дни, и Руи ще си тръгне — прекъсна ме баща ми, — след това чакам твоя лорд, но
да знаеш, Дея, на лош човек няма да те дам. Ще погледна в очите му — ако душата му е
тъмна, може и самият император да е, няма да те дам!
— Добре, тате — аз наведох глава, криейки усмивката, и реших, че на някого ще направя
изненада. И май щеше да е приятна. Във всеки случай, имаше надежда за това. А дотогава…
— Тате, а какво да правя с кандидатите? — реших да попитам аз.
— С двама от тях аз сам ще поговоря, жалко че няма да ви стане работата с Радган, той е
добър ловец — тате отново се върна към яхнията, — а ковачът не ми харесва, но него Руи го е
домъкнала…
За съжаление именно с ковача и започнаха проблемите.
Когато ние с тате се върнахме у дома, на двора вече бяха сложени масите за мъжете, а в
къщата — за жените, защото беше зима и не се полагаше на майките — настоящи и бъдещи
да треперят на студа. Кандидатите, както се полага, ги бяха сложили начело на трите маси, и
всеки от тях беше дошъл с родата си — поне двайсетина човека.
Роднините на кандидатите, между другото, с невястата не трябва да говорят, но в
момента, когато влязох през вратата в двора, към мен тичешком се хвърли момиченце на
около пет годинки, прегърна ме, вдигна светлата си главица, погледна ме с огромни сини очи
и попита:
— А ти нали ще бъдеш моя майка, а?
Аз се сепнах, но се намеси татко. Навеждайки се, вдигна детето, подхвърли го нагоре,
пищящо от възторг, хвана го и строго каза:
— Ти си имаш своя майка, Кину. А сега тичай при тате, бързо-бързо, като вятър. Ще
можеш ли?
Момиченцето кимна, и щом краченцата му докоснаха земята, се хвърли към огромен,
най-якия от всички присъстващи, мъж.
— Мръсно играе Руи, много мръсно — тихо и недоволно каза тате.
Той не успя да произнесе нищо повече — към нас величествено се приближиха тримата
мои кандидати — ковачът Горт, ловецът Радган от татковия хорд, тоест ловен кръг, и
хлебарят Окр. И Горт и Окр ме измериха с не много доволни погледи — явно очакваха някоя
по-млада и по-свежа, а Радган ме гледаше приветливо, едва сдържайки усмивката си. Той с
нещо ми напомняше за тате. А откъм къщата вече бързаше към нас леля, за да представи
кандидатите на невястата, както повеляваше традицията…
„Сега ще се започне” — помислих си аз, но тате ме изненада:
— Първо аз ще поговоря с тях — уверено произнесе той, заставайки пред мен и
закривайки ме от леля. — А после ще ги представиш като глава на рода Риате.
Аз не виждах леля, но пухтенето й надви шума дори на започващата виелица. Само че,
тате не изчака нейните думи и произнесе:
— Няма да дам благословия на нито един от вас.
Пауза. Добре беше, че стоях зад тате. В пълна тишина, покрай нас премина хлебарят Окр,
а след него и всичките му роднини. После, все така мълчаливо и ловецът Радган, но когато
той минаваше покрай него, татко го задържа, слагайки ръка на рамото му и тихо каза:
— Не се сърди, Радган, не знаех всичко, а тук обстоятелствата са се променили.
— Така и си помислих — също така тихо отговори ловецът, — ела утре, ще поседим, ще
ми разкажеш.
Ето така, нашия двор напуснаха двама от кандидатите, но не и ковачът. Той беше останал
да стои с цялото си непоклатимо туловище и също така непоклатимо каза:
— На мен са ми обещали жена!
Тогава леля Руи запя и занарежда като сладкогласно славейче. И нямаше как да я спрем
— все пак беше глава на рода и водеше всички дела по бракосъчетанията, впрочем, и по
разводите също. И тя започна да ми рисува една такава светла картина бъдещия ми живот с
ковача, така ми го изографиса, като че ли той с императора всеки ден се здрависваше.
Стоях на студа, без да имам право да прекратя този цирк, слушах с неохота, а към крака