Тайният грях на Септимъс Броуп

Саки Тайният грях на Септимъс Броуп

— Кой е мистър Броуп и с какво се занимава? — запита внезапно лелята на Кловис.

Мисис Ривърседж, която бе заета да реже главичките на увехналите рози и не мислеше за нищо специално, побърза да се съсредоточи, за да отговори на въпроса. Тя спадаше към старомодните домакини, които смятат, че човек трябва да знае нещо за гостите си и че това нещо трябва да е похвално за тях.

— Мисля, че идва от Лейтън Бъзард — каза тя като един вид предварително обяснение.

— В днешни времена, когато пътуването е бързо и удобно — забеляза Кловис, докато с дима от цигарата си разпръскваше малък рояк зелени мухи, — да идваш от Лейтън Бъзард, не е непременно признак на сила на характера. То би могло просто да означава, че въпросния индивид не го свърта на едно място. Е, ако беше избягал тайно от града или го бе напуснал демонстративно в знак на протест срещу неизлечимата глупост на жителите му, това би ни казало нещичко за самия него и мисията му в живота.

— С какво се занимава? — настоя властно мисис Тройл.

— Редактор е на Катедрален месечник — отвърна домакинята — и има огромна ерудиция по такива въпроси, като трансептите (Напречен кораб на църковна сграда (арх.)) в църковната архитектура, месинга в надгробните плочи и влиянието на византийския ритуал върху съвременното англиканско богослужение. Може би е малко прекалено сериозен или вглъбен по определени теми, но, знаете, за да бъде прекарването приятно, компанията трябва да е по-пъстра. Не го намирате прекалено скучен, нали?

— Снизходителна съм към този недостатък — произнесе сурово лелята на Кловис, — ала не мога да простя да ухажват камериерката ми.

— Драга мисис Тройл! — смая се домакинята. — Що за странна идея? Уверявам ви, че на мистър Броуп и насън няма да му хрумне подобно нещо.

— Сънищата на мистър Броуп са ми безразлични, дори да са изпълнени с най-неуместна еротика или безсрамни прояви, в които е въвлечен целият персонал, но в часовете на бодърстване той не би трябвало да ухажва камериерката ми. Твърда съм по този въпрос и споровете са безполезни.

— Сигурно грешите — не отстъпваше мисис Ривърседж, — мистър Броуп е последният човек, който ще ухажва камериерката.

— Напротив, първият, доколкото съм осведомена, но сигурно ще бъде последният, доколкото съм способна да повлияя върху нещата в случая. Разбира се, не ако намеренията му са сериозни.

— Просто не мога да си представя, че човек, който пише такива очарователни статии за византийските веяния, е в състояние да постъпва така безпринципно! — косеше се мисис Ривърседж. — Какви доказателства имате? Не че се съмнявам в това, което казвате, разбира се, но нали не бива да го осъждаме, без да сме чули неговите думи?

— Дали ще го осъдим или не, е отделен въпрос, но думите му са чути и те определено говорят в негов ущърб! Стаята му е съседна на моята гардеробна и не веднъж, а два пъти, когато мистър Броуп сигурно е мислел, че ме няма, съвсем ясно го чух през стената да произнася: Обичам те, Флори! Преградните стени на горния етаж са доста тънки наистина, човек почти може да чуе как тиктака часовникът на съседа му.

— Камериерката ви Флоранс ли се казва?

— Флоринда.

— Необичайно е да се дава на камериерка такова име.

— Не съм й го дала аз, беше си кръстена, когато дойде при мен.

— Друго имах предвид: когато при мен постъпват на работа прислужници с необичайни имена, аз ги прекръствам Джейн. Бързо свикват.

— Отлично хрумване — каза студено мисис Тройл, — за жалост аз съм свикнала да се обръщат с това име към мен самата. То е моето лично име.

Мисис Ривърседж се разля в извинения, но мисис Тройл я прекъсна с рязка забележка:

— Не е въпросът, дали аз мога да наричам камериерката си Флоринда, а дали мистър Броуп може да я нарича Флори. Моето мнение е, че не може, и няма да отстъпя от него.

— Сигурно си е рецитирал думи от песен — рече с надежда мисис Ривърседж. — Има толкова много глупави песнички с имена на момичета в припева — продължи тя, обръщайки се към Кловис като към евентуален авторитет по въпроса, — например Не ме наричай Мери…

— О, никога не бих — увери я Кловис. — Първо, винаги съм знаел, че името ви е Хенриета, и, второ, едва ли сме толкова близки, че да си позволя подобна свобода.

— Имам предвид песен с такъв припев — побърза да обясни мисис Ривърседж. — Пеят се също и Рода, Рода, държеше пагода… и Мейзи, цвете мое, твой избраник кой е…, и още толкова други… Не изглежда вероятно мистър Броуп да си тананика такива песнички, ала мисля, че трябва да го оневиним.