Лара седна и се намръщи. Наистина се съмняваше, че ще успее да убеди момичетата да минат през портата.
Той докосна рамото ѝ.
– Не ми харесва, че трябва да те оставя тук.
– Ще се оправя. Момичетата ще са възхитени, че все още съм тук и не съм наказана от Хадес. Ще си помислят, че съм ти служила много добре.
– О, наистина – той се изсмя, когато тя се намръщи. – Ще те видя довечера.
Страхът я заля, докато си представяше как се бие с въоръжените пазачи и Аполон. Уви ръце около врата му и го прегърна силно.
– Моля те, пази се.
– Със сигурност – той целуна челото ѝ. – И ти внимавай.
Двамата се целунаха за последно и той изчезна.
На другата вечер Джак се събуди в тъмното мазе на ловната хижа на Началника. Чу рязкото поемане на въздух от Роби и Финиъс, когато се пробудиха от мъртвешкия си сън. Слънцето беше залязло. Това беше. Нощта, в която Аполон щеше да си плати за престъпленията срещу човечеството.
Както обикновено, секунди след събуждането от мъртвешки сън, мислите на Джак се насочиха към Лара. Беше ли добре? Как се беше справила през деня?
Вратата на мазето изскърца и се отвори и надолу по стълбите се плъзна светлина.
– Станахте ли? – попита Фил.
– Да, идваме.
С вампирска бързина Джак пъхна нож в ножницата, привързана на прасеца му. Беше обул дънки и тениска, когато се беше телепортирал обратно в хижата преди изгрев. Беше толкова притеснен, че бе оставил Лара, че не беше осъзнал, че се е телепортирал гол. Спечели си няколко шеги за това.
Плъзна по-дълга кама в другата ножница под лявата си ръка и след това облече коженото си яке. Финиъс беше въоръжен по подобен начин, но Роби бе предпочел шотландски оръжия – нож под единия чорап и клеймор в дългата ножница на гърба му.
Тримата вампири побързаха нагоре по стълбите. Фил им подаде бутилки със синтетична кръв от хладилника. Без електричество в хижата се налагаше да изпият храната си студена. Конър се беше телепортирал тук предишната вечер, за да им донесе бутилки с кръв, мечове и белезници.
Джак изгълта бутилката кръв, след това пъхна белезниците в джоба на якето си. Те бяха за смъртните. Надяваха се да запазят пазачите живи, ако беше възможно.
– Знаеш ли, Конър дойде два пъти снощи – каза Финиъс и пъхна белезници и в своите джобове. – Чудеше се защо още те няма. Мислеше, че може да си се изгубил в гората.
– Казах му, че си в лагера и събираш информация – продължи Роби и зелените му очи светнаха. – Цяла нощ.
– Хмм – Финиъс довърши бутилката си с кръв. – Джак сигурно е изучил всеки сантиметър от лагера.
Той ги пренебрегна и избра меч от купчината, която Конър беше донесъл.
– Нека видим – Фин се разтършува из мечовете. – Трябва ми много силно острие. Такова като на Джак, което издържа цяла вечер.
– Достатъчно – изръмжа той. – Това не е пикник. Стегни се, Финиъс.
Чернокожият вампир сви рамене.
– Колко трудно ще е? Трима вампири сме и Фил, и елементът на изненадата.
– Мислехме, че ще е лесно да намерим лагера на Аполон, но ни отне повече от месец – отвърна Джак. – И след това мислехме, че ще е лесно да хванем копелето, но той се измъкна. Не можем да си позволим да подценяваме ситуацията.
– Схванах, братле – Финиъс избра меч. – Просто съм позитивен, човече. Ще им сритам задниците.
– Добре. Тогава да вървим – Джак погледна към Фил. Беше бос, с чифт шорти за фитнес и тениска. – Няма ли да се въоръжиш?
– Предпочитам да не го правя, за да мога да се преобразя.
Джак се спогледа объркано с другите вампири, след това се обърна отново към Фил.
– Няма пълнолуние тази вечер. Само алфа вълк може… о, разбирам.
– Е, аз не разбирам – измърмори Финиъс. – Ако си алфа, защо не се преобрази снощи с Началника?
– Имам си причини – отговори Фил. – Сега може ли да вървим?
– Затова настоя Началника и хората му да чакат на километър надолу по пътя – проумя Джак. – Не искаш да знаят какво можеш да правиш.
– О, големият лош вълк си има тайна – отвърна Финиъс.
– И ще му я запазим – обеща Роби. – Хайде.
Тримата вампири бяха пробвали да се телепортират близо до лагера миналата вечер и мястото беше запечатано в паметта им. Фил се хвана за Роби и след няколко секунди пристигнаха на около петдесет метра от портата.
В далечината Джак забеляза Лара и другите момичета да отиват към кухнята. Белите им тоги блестяха в нощта.
Фил махна тениската си и отиде зад едно дърво. След секунди се върна като огромен вълк.