– Да го направим – Джак тръгна надясно с Роби, докато Финиъс и Фил се отправиха на ляво, за да заобиколят лагера.
Обикновено имаше двама пазачи, които всяка нощ обикаляха периметъра на лагера. Задачата на Фил и Финиъс беше да ги хванат. Когато ги закопчаеха, Финиъс щеше да ги телепортира в килията на Началника. Един от големите синове на Началника щеше да е там, за да ги наблюдава. По-късно, когато атаката приключеше, вампирите щяха да променят спомените на пазачите и да ги пуснат на свобода.
Джак и Роби вървяха в гората, докато не приближиха спалното помещение. Прескочиха стената и извадиха мечовете си, преди да влязат в сградата. Добре. Лара беше успяла да изведе всички жени.
Побързаха към храма. Фил ги настигна и се срещна с тях в началото на стълбите.
– Хванахте ли двамата пазачи? – прошепна Джак.
Шейпшифтърът сведе глава и леко изръмжа.
Финиъс щеше да се забави няколко минути, докато транспортира пазачите до затвора във Вълчи хребет.
Джак се качи по стълбите на храма.
– Вътре трябва да има трима смъртни пазача и една смъртна жена.
Роби отвори вратата и погледна вътре.
– Чисто е – отвори я изцяло и Фил влезе.
Те преминаха през фоайето до следващите двойни врати. Джак огледа храма, докато влизаше вътре. Стаята беше осветена от малки огньове в бронзови казани, които бяха поставени между колоните. В другия край на помещението, върху централния трон, седеше пазач и ядеше чипс. Очевидно не очакваше проблеми. Беше напълно съсредоточен върху чипса. Мечът му лежеше на трона до него.
Джак се придвижи безшумно между колоните отдясно. Роби се движеше отляво. Когато Фил го последва, лапите му изтрополиха по мраморния под. Роби погледна към него, след това към пазача.
Мъжът се стресна. Очите му се разшириха, когато видя вълк и въоръжен шотландец в килт. Пакетът му с чипс падна на пода. Той грабна меча си, скочи от подиума и изтича към гонга, за да го удари като аларма.
– Не! – Роби се втурна към него.
Джак и Фил бяха зад него. Когато пазачът видя колко бързо се приближават към него, той хвърли меча си към гонга. Удари го точно когато Роби събори пазача на земята.
Ударът събори гонга и той се затъркаля покрай единия бронзов казан, преди да се завърти спираловидно със свистящ, металически звук, който се разнесе из голямото фоайе. Фил го настъпи и гонгът се спря със силен трясък.
Въпреки че Роби го беше притиснал към пода, смъртният се бореше и викаше за помощ.
– Мълчи – измърмори Роби и удари мъжа с дръжката на меча си.
Джак му подаде белезниците.
– После ще го телепортираме.
Роби го закопча и го завлече зад една колона.
Междувременно още един пазач изтича от задния коридор. Той зави покрай троновете, викайки и размахвайки меча си. Джак се обърна към него и след няколко секунди запрати меча на пазача настрана. Падна с трясък пред троновете.
Пазачът залитна назад, очите му бяха широко отворени и изпълнени със страх.
Джак отпусна меча си настрана.
– Не искам да те убивам. Можеш да се предадеш.
– Атакувани. Няма надежда – прошепна пазачът. Замръзна внезапно и очите му се изцъклиха. – Не трябва да има оцелели – той бръкна под тогата си и извади меч. Обърна го към гърдите си.
– Не! – Джак пусна меча си и се телепортира зад мъжа.
Хвана дланта му точно когато щеше да се прободе.
Джак издърпа меча от ръката му и го удари по главата с дръжката. Когато той падна напред, вампирът пусна ножа и улови мъжа.
Не трябва да има оцелели. Джак изруга. Метна пазача на рамо и изтича там, където Роби беше прибрал първия.
– Чу ли какво каза? – Джак пусна пазача на земята.
– Да, без оцелели – Роби заключи мъжа.
– Фил, увери се, че Лара е добре – нареди Джак. – И другите жени. Те са в кухнята.
Шейпшифтърът изтича до двойните врати. Скочи на задните си крака, за да бутне вратата и изтича навън.
– Смъртната е отзад – прошепна Джак на Роби. – В стаята с червена врата.
Роби кимна, след това някой извика.
Беше Аполон.
Джак дръпна Роби зад колоната.
– Аз ще се оправя с него. Ти намери момичето – прошепна.
– Какво, по дяволите, става.
Аполон заобиколи троновете. Златната му тога беше намачкана, сякаш я беше наметнал в бързината. Спря, когато видя меча на земята и пакетчето чипс пред трона.
– Здравей, Аполон – поздрави го Джак на чешки, докато вървеше към мястото, където беше изпуснал меча си.
Миналата вечер беше разбрал, че Аполон е всъщност Антон от Прага.
– Хенрих, какво правиш тук? – попита Аполон на чешки. – Накарал си тъпите пазачи да си помислят, че ни нападат.