Джак трябваше да каже правилните неща, за да накара Аполон да остане, в противен случай копелето щеше просто да се телепортира. Той вдигна меча си.
– Но нас ни атакуват. Вече хванах четирима от пазачите ти.
Аполон замръзна и лицето му се зачерви от гняв.
– Ти, гнусно прасе! Аз те приветствах. Дори ти дадох девица, която да чукаш. А ти ми се отплащаш с предателство? Защо?
– Искам да задържа момичето – Джак погледна надясно.
Роби беше скрит зад колона, чакайки за шанс да изтича до задните стаи.
Аполон изсумтя.
– Е, мамка му, идиот такъв! Защо просто не каза? Имам осем жени. Ако искаш една от кучките, просто я вземи – той погледна отвратено към Джак. – Но ще трябва да побързаш, защото пазачите ми отиват да убият всички.
Тръпка се спусна по кожата на Джак. Лара трябваше да е добре. Фил беше там. И Финиъс трябваше вече да се е върнал.
Аполон се наведе и вдигна меча от пода.
– Съсипа ми цялата операция, копеле. Би трябвало да те убия.
– Добре дошъл си да опиташ – Джак отстъпи, надявайки се да привлече Аполон по-далеч от троновете, за да е по-лесно за Роби да се промъкне в стаята.
– Задник – Аполон тръгна към него. – Ще трябва да започна наново и напълно да презаредя.
– Не – Джак премина на английски. – Няма да започваш отначало. С теб е приключено.
Аполон присви очи.
– Акцентът ти е различен тази вечер. Кой си ти?
– Джакомо ди Венеция.
Лицето на Аполон стана червено и той се разтърси от ярост.
– Ти си онзи от клането в ДВК!
– Да, убих шестима от приятелите ти онази вечер. И видях как Йедрек Янов умира. Беше толкова жалък и слаб, че го уби смъртен.
– Не! – Аполон изтича към него, размахвайки меча си.
С периферното си зрение Джак видя как Роби тича към задните стаи.
Отскочи настрани и отби нападението на Аполон. Изпрати последна молитва за безопасността на Лара и се фокусира върху това да остане жив.
Глава 26
– Правиш най-хубавите курабийки – Ванеса натъпка още една шоколадова сладка в устата си.
– Благодаря – Лара натрупа още в чинията и я постави на маста. Беше прекарала цялата вечер в месене, за да може да примами момичетата в кухнята. – Някой иска ли още мляко?
Няколко ръце се вдигнаха. Лара грабна буркана с мляко от хладилника и обиколи масата, пълнейки чашите им.
Госпожица Забранено я погледна объркано.
– Защо си толкова мила с нас? Мислех, че мразиш това, че си тук.
– Видях колко се притеснихте за мен миналата вечер, когато Хадес ме избра – Лара върна буркана в хладилника. – Бях трогната. Това е моят начин да ви благодаря.
– Мислех, че никога повече няма да те видим – потрепери Ванеса. – Реших, че Хадес ще те заведе в ада.
– И аз – Кристи захапа курабийката си. – Как... как беше?
Всички седем девици се обърнаха към Лара, чакайки отговора ѝ.
– Той беше... страхотен. Хадес е истински джентълмен.
– Не мисля, че Зевс е – измърмори госпожица Забранено и погледна към посинените си ръце.
– Шшшт – изшътка ѝ готвачката. – Някой може да те чуе.
Кристи приключи с курабийката си и се пресегна за още една.
– Заклевам се, ще кача пет килограма тази вечер.
Другите девици се съгласиха. Докато се оплакваха от това, че са дебели, Лара пъхна нож под ленените ленти, които бяха около ребрата ѝ. Искаше да има оръжие, в случай че Джак беше прав и Аполон изпратеше пазачите да ги нападнат. Джак искаше да изкара момичетата и да ги заведе надолу по пътя, където вълците ги чакаха с джипове. Щеше да е трудно да ги убеди да минат през портата.
Тя тръгна към масата.
– Ако наистина искате да свалите килограми, можем да правим упражнения. Можем да идем надолу по пътя.
Момичетата ахнаха.
– Не можем да излизаме – каза готвачката. – Забранено е.
– И има ужасни зверове в гората – добави Кристи. – С огромни остри зъби.
Ванеса се намръщи.
– Чух, че завличат хора в ада.
– Попитах Хадес за това – каза Лара. – Той каза, че е напълно безопасно. Зверовете ще знаят, че сме специални и ще ни защитават.
Девиците останаха тихи, докато обмисляха новата информация.
Готвачката поклати глава.
– Не съм сигурна, че можем да се доверим на нещо, което Хадес казва.
– И мислиш, че можем да се доверим на Аполон? – попита Лара. – Той отвлече всички ни от университетите ни. Семействата и приятелите ни бяха отнети. Ванеса, аз се запознах с твоите приятели.
Ванеса подскочи в стола си.
– Знаеш името ми?
– Да. И се срещнах със съквартирантката ти Мегън. И с приятелките ти Кармен и Рамя. Те всички много се тревожат. Приятелите и семействата на всички ви се тревожат за вас.