Атина изпищя, когато Фил я подгони около друга колона. Тя мина покрай единия триножник, върху който беше поставен казан. Лара го ритна и казанът се обърна на пода до Атина.
Вампирката изпищя, когато огънят се разпростря по дългата ѝ лилава тога. Пламъците се разрастваха бързо. Тя падна на пода, търкаляйки се и пищейки. Тялото ѝ се мяташе, след това замръзна.
– Атина! – изкрещя Аполон яростно.
Нападна Джак, изоставяйки всякаква тактика, за да си отмъсти.
Това беше невероятната възможност, която Джак чакаше. Изби меча от ръката на Аполон и го прободе в гърдите. Очите на Бунтовника се разшириха преди тялото му да се превърне в купчина прах.
Джак се обърна към Лара.
– Добре ли си?
– Да – тя погледна към пода и се намръщи. – Това ли става с вампирите, когато...
– Внимавай! – Джак се затича към нея.
Тя се обърна. Атина я нападна, тялото ѝ беше черно и обгорено. Тя вдигна меча с изгорената си ръка и извика от ярост.
Лара държеше меча си стабилен. С ръмжене, Фил скочи върху гърба на Атина. Силата, с която ѝ се нахвърли, я тласна право към меча на Лара. Атина се строполи, превръщайки се в купчина обгорени останки.
Лара пусна меча си и отстъпи. Джак я грабна в ръцете си. Тялото ѝ трепереше.
– Всичко е наред – той хвърли меча и я задържа силно. – Всичко е наред. Всичко свърши.
Тя уви ръце около врата му.
– Толкова се страхувах за теб.
– И аз се страхувах за теб – той погали гърба ѝ. – Никога не опитвай да се биеш с вампир. Прекалено опасно е.
– Помагаше ми вълк. Как му беше името?
– Фил Джоунс – Джак огледа храма. Шейпшифтърът беше минал от другата страна на залата, за да провери пазачите. – Благодаря ти, Фил.
– Да, благодаря ти! – добави Лара.
Фил погледна назад към тях с вълча усмивка.
– Момичетата в безопасност ли са? Какво стана? – попита Джак.
– Добре са. С чернокожия вампир са.
– Това е Финиъс МакКини, познат още като д-р Фанг.
Лара се засмя.
– Трябва да опозная цял нов свят.
Вратата се отвори и Роби влетя, държейки клеймора си.
– А това е Роби МакКей – добави Джак. – Известен още като лекето.
Роби се огледа и се намръщи.
– Предполагам, че мъничко съм закъснял.
– Около десет минути по-късно! – извика Джак. – Къде, по дяволите, беше?
– Кофти – Роби плъзна клеймора в ножницата на гърба си. – Направих каквото ми каза и открих смъртната жена зад червената врата.
– Избраницата Акила – каза Лара. – Тя добре ли е?
– Не. Пазачът вече я беше пробол в гърдите. Почти беше умряла, затова я телепортирах направо в Роматех – Роби въздъхна. – Роман се опита да спаси живота ѝ, но имаше прекалено много вътрешни наранявания. Изтрих паметта ѝ и я заведох в болница. Не знам дали ще оцелее.
– Милото момиче – прошепна Лара.
– Направил си каквото си могъл – каза Джак тихо.
Роби скръсти ръце и се намръщи.
– Приключихме ли тук?
– Почти – Джак посочи към пазачите. – Трябва да ги телепортираме в града.
– И има още един до кухнята – каза Лара.
– Аз ще го взема – Роби излезе от храма.
Фил тръгна заедно с него.
– Къде отива вълкът – прошепна Лара.
– Сигурно при дрехите си, за да може да се преобрази. Лара, само ние знаем, че Фил може да се променя, когато не е пълнолуние. Не казвай нищо на хората във Вълчи хребет. Сигурен съм, че Фил ще иска да запази тайната си.
Тя кимна.
– Добре. Предполагам, че ще трябва да пазя много тайни отсега нататък.
Той докосна бузата ѝ.
– Не е тайна, че те обичам и те обожавам и искам да прекарам целия си живот с теб. Това може да го изкрещиш от върха на планина.
Тя се ухили.
– Ще го изкрещя от една определена камбанария във Венеция.
Джак се засмя.
– Това е среща.
Лара въздъхна, когато топлата вода заля тялото ѝ. Не желаеше да прекара и минута повече в бялата роба. Когато Джак остана в храма, наблюдавайки пазачите, тя беше събрала старите си дрехи от коша в страничната стая. След това беше изтичала до спалното помещение, за да се изкъпе и преоблече.
Беше приключило, помисли си, докато остатъкът от сапун и шампоан се изляха в канала. Не, всъщност тепърва започваше. Животът ѝ щеше да бъде вълнуващо приключение с Джак. Беше я уверил, че просто искаше тя да е щастлива. Не можеше да се върне на работата си като нощен патрулиращ полицай. Можеше да продължи да върви към детективската значка. Или можеше да започне като детектив и да работи за МакКей Секюрити енд Инвестигейшън.
Беше изкушаващо. Много изкушаващо. Вече знаеше за вампирите и Бунтовниците и за шейпшифтърите. Как можеше да се върне на обикновената си работа, след като знаеше за този странен нов свят? Щеше да намери начин да обясни на ЛаТоя. Спря водата и излезе от кабинката.