Гласът на мис Джоунс беше писклив и превзет, когато каза:
— Извинете ме, мистър Джоунс, господин генерал. Съжалявам, че ви прекъсвам. Този офицер настоява да се срещне с човек на име Джак Третърн. Казах му, че при нас няма такъв.
Сигурно си мислеше, че по този начин ме поставя на мястото ми, тъй като в присъствието на генерал щях да получа пристъп на свенливост и уважение. Третърн бързо й кимна да се разкара. Тя доволно се усмихна, докато се плъзгаше край мен, и аз искрено се притесних за всяка държава, в чието Централно разузнавателно управление работят хора като нея.
Забелязах, че Третърн не беше облечен с жилетката си за убийства на патици. Всъщност беше доста изтупан, в идеално ушит тъмносин костюм от шевиот и твърдо колосана бяла риза с френски ръкавели. От ръкавите на костюма му се подаваха масивни копчета, гравирани с президентския печат с единствената цел да привличат вниманието. Аз не се впечатлих. Тоест впечатлих се, но не се издадох.
— Значи сте заедно — казах. — Страхотно. Спестявам си една разходка.
— Какво искаш, майоре? — попита Мърфи.
Съществува специална интонация при произнасянето на военните чинове, с която да поставяш по-нисшестоящите военнослужещи на мястото им. Номерът е да слагаш цялото ударение на първата сричка и да потъмняваш останалата част от думата. Ето така: „Какво искаш, МАйоре?“ Учи се първия ден в „Уест Пойнт“, която Мърфи беше завършил с отличие.
Единственият проблем беше, че вече не ми пукаше. Чувствах се като бунтар, който най-сетне е свалил оковите си.
— Във вашия план се появи малка пукнатина, приятели обявих аз. — Военните следователи току-що арестуваха истинския убиец на Бърковиц.
Третърн не изглеждаше много щастлив да го чуе. Поигра си с едно от копчетата с президентския печат, после вдигна поглед.
— Това няма значение, Дръмънд. Ти даде дума. Нямаше допълнителни условия.
— Прав си, нямаше. Точно като с офицерската ми клетва. И тогава нямаше допълнителни условия. Или когато се заклех за военен адвокат. И тогава нямаше допълнителни условия. Това са две клетви без допълнителни условия срещу една за теб. Губиш.
— Не го прави, Дръмънд — прекъсна ме Третърн. — Ако ме принудиш, просто ще измисля нещо друго. Не можеш да спечелиш.
Точно това чаках да каже. Бях отрепетирал всякакви възможни отговори, но в крайна сметка избрах една училищна класика.
— Да ти го начукам — заявих важно аз. — Дай най-доброто от себе си и ще видим какво ще стане. Минавам само да ти съобщя, че вече го направих. Току-що написах дълъг доклад, в който разкривам всичко. И двамата често се споменавате в него. Както и Клапър. Както и генерал Фостър. Ако не се обадя по телефона до четирийсет минути, този доклад ще се получи в редакциите на „Вашингтон Хералд“, „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Нюзуик“. Не можете да го спрете дори с модерната технология на АНС.
Третърн поклати глава.
— Нямаш представа в какво си се забъркал и колко сериозен е залогът.
— Имам и още как — уверих го. — Двамата с едрия ти приятел сте седнали на клон, който всеки момент ще се счупи. Поръчвате убийства на сърби, а това е адски сериозно престъпление.
Двамата се спогледаха шокирано. Мърфи така се беше задавил от изненада, че дори забрави да ми се скара, че го наричам „едрия приятел“ на Третърн. В „Уест Пойнт“ нямаше да са доволни от него.
— Седни. Моля — каза Третърн.
Звучеше по-скоро като покана, отколкото като заповед. Е, какво пък, поне беше учтив. Първият знак, че най-сетне съм обърнал играта в своя полза. Положих сериозни усилия да не се усмихна широко.
Той почака, докато се настаня удобно, после попита:
— Според теб какво става тук? Какво си мислиш, че правим ние?
— Аз знам какво правите — натъртих. — Използвате Зелените барети, за да избивате сърби. Нещо като модерна версия на операция „Феникс“. Тогава са го наричали „елиминиране с тайно разрешение“, нали?
— Грешиш — каза Мърфи. — Адски грешиш.
— Наистина ли?
Мърфи се почеса по голямата глава с голямата си ръка.
— Като начало операция „Феникс“ беше резултат от неофициално споразумение между специалните сили и ЦРУ. Беше проведена без знанието и позволението на правителството. А ние действаме по поръчка на президента. Наясно ли си с това? Настоящата операция е изцяло одобрена от президента. Освен това се следи от специално избрана конгресна комисия.
Не очаквах да чуя подобно нещо. Помислих си, че лъже, но прословутият глас на съвестта ми напомни, че не може да бъде толкова глупав, че да лъже за нещо подобно. Просто беше прекалено лесно да река „Докажи го“.