— И къде беше решено това? — попитах.
Третърн не отговори, поне не с думи. Просто вдигна ръка и посочи към копчето на ръкавела си.
Поклатих глава. Може би Оливър Стоун не беше чак толкова откачен, колкото си мислех.
— Значи сте сключили сделка със Санчес и хората му — казах с отвращение. — Ако ви помогнат да прикриете историята, да ги освободят без обвинения.
Мърфи изобщо не изглеждаше смутен или притеснен да го признае.
— Точно така. Но забравяш нещо. Нямаме доказателства, че са виновни за каквото и да е. Може би е станало точно както казват.
— Така ли мислиш? — възразих. — Аз ходих в моргата. Видях труповете на сърбите. Как ще обясните раните в главата?
Третърн най-сетне спря да потропва по масата.
— Повярвай ми, моля те. Не знаехме за това, докато не го докладва на Клапър. Към този момент настоящият план вече беше приведен в действие.
— Но не направихте нищо и след като разбрахте, нали? Продължихте да прикривате историята.
— Имахме сериозна причина — каза Мърфи. — Но вече сме готови да сключим сделка с теб.
Погледнах часовника си. След двайсет и седем минути Имелда и нейният екип щяха да натиснат няколко бутона и да насъскат цяла армия репортери по двамата ми събеседници. Вероятно се бяха досетили какво им готвех. Беше като партия покер, в която знаеха, че държа кент флош роял, и просто се опитваха да изтеглят част от заложените пари, преди да я покажа. Имаха кураж тези момчета.
Засмях се и поклатих глава.
— Слушам ви.
— Нямаме нищо против да завършиш разследването си — каза Мърфи. — Няма да ти пречим. Край на игричките. Ще ти дадем истинските записи. Ще ти кажем всичко, което знаем, и ще те оставим да откриеш истината, ако можеш.
— Много мило от ваша страна — казах.
Третърн не обърна внимание на сарказма ми.
— Има само две условия.
— И какви са те? — озъбих се.
Как пък смееше да ми поставя условия в този момент?
— Засега да не се свързваш с медиите. И когато свършиш, първо да говориш с нас.
Беше изненадващо предложение и аз реших да помисля върху него. Може би просто се опитваха да спечелят малко време, за да организират нов дяволски заговор срещу мен. Това би било глупаво. Току-що бяха признали всички подробности от конспирацията си. Добре де, може би нямаше нищо общо с операция „Феникс“, но воденето на тайна война също не беше дреболия. Освен това бяха признали, че заповедите им идват от Белия дом.
Но не трябваше да забравям, че не бяха глупави. Бог ми е свидетел, вече бях уверен в това. Все пак току-що ми бяха дали още амуниции, с които да изляза пред медиите.
— Това ли е? — попитах.
— Можеш да се свържеш с медиите, след като говориш с нас, ако все още го искаш — уточни Третърн. — Няма да се опитваме да те спрем.
Признавам, че бях изумен. Бях очаквал да се опитат да намерят някакъв извънреден начин да ми затворят устата. Може би точно това правеха всъщност. Може би лъжеха докрай, за да спечелят достатъчно време, през което да открият сигурен начин да спрат Шон Дръмънд и алтруистичния му поход към истината. Но поне аз не можех да видя как ще го направят. Можех да надуя свирката в момента, в който реша.
Беше мой ред да опипам почвата с няколко искания.
— Край на подслушването на телефоните. И на кабинета ми. И няма да ме следите повече, нали?
Третърн се ухили.
— За всичко си се досетил, а?
— Да.
— Готово — обеща той.
— Освен това и вашият шпионин трябва да си тръгне — продължих аз. — Мороу заминава със следващия самолет.
Усмивката на Третърн омекна.
— Защо искаш да я изгониш?
— Искам и още как.
— Тя не работи за нас.
Наклоних глава и той искрено се засмя.
— Малкият екскремент Делбърт значи? — попитах.
— Всъщност се казва Флойд Колинс. Но е истински военен адвокат. Много е амбициозен, макар че за съжаление броят на спечелените от него дела дори не се доближава до този, който ти дадохме.
Понякога човек е прекалено хитър за собственото си добро. Бях сметнал, че Делбърт — Флойд — просто е твърде очевиден кандидат за шпионин.
— Добре, тогава той да си ходи — настоях. — Не искам да имате човек в моя лагер.
— Дадено — кимна Третърн.
— И ще трябва да кажа на Мороу какво става в действителност. Тя също трябва да получи разрешение да научи истината.
— Добре.
Станах да си ходя. Вече бях до вратата, когато Мърфи се обади:
— Още нещо, майоре.
Обърнах се и го погледнах. Едрото му красиво лице беше право насреща ми.
— Понякога принципите, на които ни обучават в „Уест Пойнт“ — за дълга, честта и верността към родината, — си противоречат. В света не всичко е толкова ясно, колкото го представят в академията. Понякога се налага да решаваш кое от трите е най-важно. И кой от останалите принципи да пожертваш.