— Така или иначе, винаги можем да го направим — казах. — Ако се опитат да ни прекарат, ще натресем целия скандал на тях.
Тя кимна.
— Просто не виждам откъде биха могли да ни притиснат — настоях.
Опитвах се да убедя както нея, така и себе си. Тя отново кимна.
— Сигурно си прав.
— Не ти ли е интересно? — добавих. — Не искаш ли да разбереш дали Санчес и хората му наистина са го направили?
— Предполагам — каза тя, като звучеше малко несигурно.
— Добре тогава, значи е решено — заявих бързо, преди да си е променила мнението. Или аз да го направя.
Отворих вратата и повиках Имелда. Тя влезе, напушена както обикновено, и аз й съобщих:
— Имаме още пет дни. Уреди ни полет до Авиано днес следобед. Ако нямат назначен полет, кажи им да го уредят заради мен. Обади се в кабинета на полковник Смодърс и му съобщи, че двамата с капитан Мороу ще бъдем при него след час.
— Готово — кимна тя.
— И още нещо — изрекох много силно. — Накарай някой да дойде и да провери този проклет офис за подслушвателни устройства. Не искам някакви глупаци с ловджийски жилетки да слушат както говоря.
Забележката за ловджийските жилетки малко я обърка, но все пак кимна. Реших, че това е един добър начин да припомня на Третърн, че възнамерявам да следя дали изпълнява своята част от сделката.
Отново бях във форма, раздавах заповеди наляво-надясно и вършех работа. Беше приятно чувство. Клаустрофобията ме беше оставила на мира. След като опаковахме багажа си и напълнихме няколко кашона с документи, двамата с Мороу тръгнахме на среща с полковник Уил Смодърс, батальонния командир на Санчес.
Отидохме в кабинета му, където този път ни чакаше с адвоката си — същия капитан Смит, който беше подал оплакване срещу мен. Смит ни посрещна със самодоволна усмивка, но аз му се озъбих, както се полага на адвокат от противниковата страна.
После се обърнах към Смодърс.
— Нямаме нужда от него — казах и посочих Смит с пръст.
Лицето на Смит се изкриви от изненада и гняв, че пак започвам старата песен. Вече отваряше уста, за да ми отговори, когато за моя огромна изненада Мороу се намеси.
— Изчезвай, Смит. Ако има нужда от адвокат, ще те извика.
— Ама аз…
Заплашително пристъпих към него.
— Вече не можеш да действаш в качеството си на негов адвокат. Запазвам си правото да те обвиня в участие в заговор за възпрепятстване на правосъдието. Ако не изчезнеш до две секунди, Ще те изхвърля през прозореца като мръсно коте.
Смит хвърли поглед на прозореца. После погледна към лицето ми, с всичките му синини и ожулвания. Прецени шансовете си.
— Пак ще се обадя на окръжния съдия — повиши глас заплашително.
— Обади се! — излаях. — И на всяка цена му кажи, че ще обвиня и него във възпрепятстване на правосъдието, ако предприеме нещо срещу мен.
Смит погледна клиента си, който отвърна на погледа му също толкова безпомощно. И двамата гледаха в грешната посока. Най-сетне Смит го осъзна, бързо стана и напусна кабинета. Беше по-умен, отколкото смятах.
Извърнах се към Смодърс със съвсем леко смекчена версия на изражението, което говореше, че ми се иска да му изтръгна червата.
— Веселбата свърши, полковник. Ако ни излъжете или подведете още веднъж, ще ви обвиня в съучастие в убийство. Ясен ли съм?
Той кимна.
— Да започнем отначало. Разкажете ми за вашата роля в операцията „Ангел-отмъстител“.
Той погледна за помощ към Мороу, но тя някак си беше успяла да прикрие съчувствието в погледа си. Всъщност изглеждаше абсолютно разгневена.
— Добре — каза Смодърс. — Моят батальон, първи, е личният състав на ангелите-отмъстители. Мърфи ви е разказал за операцията, нали? Ние бяхме избрани да я проведем. Имам по един-два екипа във всяка зона. Вършим мръсната работа.
— Защо само вашият батальон? — попита Мороу.
— Защото очевидно не можем да си позволим да правим грешки в тази работа, а моите подразделения са най-опитни.
— А може би и секретността има нещо общо? — предположих.
— Естествено — призна Смодърс. — Колкото по-малко хора знаят, толкова по-малък е шансът да изтече информация.
— Разкажете ни за Санчес — настоях.
Той ме погледна, после сви рамене.
— Ти беше на прав път. Сигурно сбърках. Тери е добро момче, много симпатично и работата му трябваше, за да получи повишение. Справи се отлично в оперативния щаб и аз реших, че му дължа тази възможност. За съжаление има голяма разлика между работата в щаба и командването на екип за специални операции.
— Но сте го назначили на тази длъжност — попитах, казах или произнесох присъдата.
— Да — мрачно кимна той. — Реших, че ако му дам най-силния екип в батальона, нещата ще се оправят от само себе си. Персико сигурно е най-добрият старшина в Десета бригада. Преминал е през какво ли не и си знае работата. Помислих си, че ще пази Тери да не се прецака. Подчинените му пипат доста грубо, но са адски добри, а и Персико ги държи изкъсо.