Мороу предложи да започнем с Персико. Отначало идеята ми се стори удивително тъпа. Колкото повече мислех обаче, толкова по-добра ми се струваше. Във всяка организация има два вида лидери. Единият е този, посочен от системата. Това беше Санчес, назначен от Сената на САЩ и обозначен с две сребърни лентички на пагоните. Вторият беше онзи водач, който хората сами си избираха. Това беше Персико, човекът със „Сребърна звезда“ и „Бронзова звезда“ на гърдите. Ако той проговореше, останалите щяха да го последват.
Но имаше и още една причина. В някакъв момент там, в Косово, формалната командна верига в екипа на Санчес просто се беше прекъснала. Имелда го беше забелязала в показанията им. Най-вероятно се беше стигнало до бунт. Действахме по инстинкт, но според резултатите от предишните разпити нямаше никакви данни Санчес да е командвал каквото и да е. Трябваше да открием точката на пречупване. Екипът вероятно се е съмнявал в Санчес през цялото време, но войниците, особено опитните войници на редовна служба, принципно се съобразяват с йерархията в армията. Освен ако не се случи нещо драматично, което да ги принуди да се разбунтуват.
Нещо се беше случило. Нещо важно. Предполагах, че е станало около четиринайсети, защото на тази дата елитните войници бяха започнали да се държат странно и необяснимо. Тогава са избили отряда на Ахан. Тогава Санчес се е свързал с базата по радиото и е докладвал, че не могат да се изтеглят. Тогава е започнала поредицата от събития, която в крайна сметка беше довела до една теснина между два хълма, където бяха избити трийсет и петима мъже. Беше просто предположение, но най-вероятно точно тогава Персико беше поел командването.
Двамата с Мороу се разположихме в стаята за разпити и започнахме да подреждаме масите и столовете, за да постигнем някаква импровизирана прилика със съдебна зала. Имелда и момичетата й се появиха след няколко минути и се заеха да включат един лаптоп и едно устройство за запис на свидетелски показания. С Мороу бяхме решили да придадем официалност на обстановката, за да заприлича максимално на истински съд. Така свидетелите щяха да се замислят какво ги очаква.
Най-сетне приключихме и аз изпратих Имелда да извика първия свидетел. Това отне няколко минути, през които просто седяхме и се нервирахме.
После вратата се отвори и Имелда влезе, следвана от старшина Персико. Тя го представи официално, все едно беше съдебен пристав. Той се огледа небрежно, но всъщност без капка небрежност, просто проучваше обстановката. Отново останах с впечатлението за човек, който проверява бойното поле и се опитва да прецени шансовете си.
— Моля седнете — казах и посочих един стол в средата на стаята.
Столът беше изолиран и незащитен от бюро или маса. Той седна, кръстоса крака и за няколко мига се вторачи в Лиса Мороу, която държеше диктофон. После сивите му очи се преместиха върху мен.
— Имате ли нещо против да запаля?
Първия път, когато разговаряхме, не пушеше. Въпреки хладното му държане вероятно нещо в тази среща го изнервяше повече.
— Ако желаете — отвърнах.
Той бръкна в джоба си и извади пакет „Кемъл“ без филтър, почука по него, за да измъкне една цигара, пъхна я между устните си и я запали. Всичко беше извършено с едно плавно, отработено, почти инстинктивно движение.
— Моля, посочете пълното си име и чин — казах.
Той отговори през дима, който излизаше от устата му:
— Майкъл Джон Персико. Старшина ниво четири.
— Благодаря — казах. — Последната ни среща беше просто предварителен разпит, неофициален разговор, на който да обсъдим събитията между четиринайсети и осемнайсети юни 1999-а. Целта на тази среща е да вземем пълните ви официални свидетелски показания за същия период. Сигурен ли сте, че отхвърляте правото си да използвате адвокат?
— Сигурен съм — каза той.
— По време на предварителния разговор казахте, че вие и повереният ви екип сте били в Косово като част от операцията „Ангел-хранител“. Вие излъгахте, нали? Всъщност сте участвали в „Ангел-отмъстител“, което е включвало изпълнението на бойни мисии срещу сръбските части в Косово. Прав ли съм?
С Мороу бяхме решили, че най-добрият начин да се справим с Персико е да изскочим с рев от нашия ъгъл на ринга и да го шокираме с най-силния си удар. Сега знаехме защо той и останалите в неговия екип бяха толкова самоуверени и способни лъжци. Защото правителството на САЩ стоеше зад гърба им. Всеки може да изтърси и най-голямата лъжа, ако АНС я подкрепя с фалшифицирани доказателства, ЦРУ го прикрива и армията на САЩ връзва ръцете на слушателите. Аз например мога да изтърся доста голяма лъжа и без всичко това.