Както можеше да се очаква, той изобщо не приличаше на свещеник в специалните части. Имаше широко лице, боксьорски нос и големи силни ръце, които стискаха болезнено, докато се ръкувахме и запознавахме. Не можех и да си представя, че някой би посмял да извърши грях в негово присъствие. А дори не исках да си представям какви доказателства за разкаяние изискваше по време на изповедите.
— Благодарим ви, че ни отделихте време, отче — казах.
— Тук ли искате да говорим? — попита той, като неопределено посочи с ръка към вътрешността на църквата.
— Не. Защо не се разходим?
— Чудесно.
Така че тръгнахме по прашните улици на голямата база в Тузла, където няколко хиляди войници и пилоти трескаво почистваха оръжието си и се подготвяха за още един ден от несъществуващата война срещу сърбите.
— От колко време сте в тази военна част? — попитах.
— Четири години.
— Дълго време. Сигурно ви харесва.
— И още как.
— Какво по-точно ви харесва?
— Това са добри момчета, майоре. Специалните части имат репутацията на диви, агресивни хулигани, но тя е напълно неоправдана. Повечето от тях са добри хора със семейства.
— Предполагам, че капитан Санчес е католик, нали?
— Да. При това добър католик.
Вече знаех какво е вероизповеданието му от личното досие, но исках да вляза в темата по-отдалеч.
— Познавате ли семейството му?
— Много добре. Съпругата му Стейси, както и двете им деца. Марк е на седем, а Джанет на две. Аз съм я кръщавал.
— Говорихте ли с жена му?
— През последните няколко седмици разговаряхме няколко пъти. Тя много се тревожи, че името на Тери е отпечатано с големи букви на първите страници на вестниците като предводител на масово убийство.
— Представям си — казах искрено.
— Още трима души от този отряд са католици, така че поддържам връзка и с техните семейства.
— Разбира се. А сега ще ви задам няколко въпроса, отче, ако нямате нищо против. Ако решите, че са прекалено лични или с тях нарушавам тайната на изповедта, веднага ми кажете.
— Добре, звучи ми честно — каза той.
— Как бихте описали атмосферата в батальона?
Той се позамисли и аз долових, че причината не е объркване, а желание да ми отговори възможно най-точно. Най-сетне каза:
— Като цяло доста добра. Войниците от специалните части обикновено са по-възрастни от персонала в други бойни поделения и хората преминават през сериозна проверка, преди да получат правото да носят зелената барета.
— Ако трябва да ги характеризирате с една дума…
— Разбойници.
И двамата се усмихнахме.
— А друга дума? — попитах.
— Проблемни.
— Защо проблемни?
— Защото са хора с големи способности и силна съвест. Която се бунтува, когато се намираш близо до тези бежанци от Косово. В Америка гледаш всичко по телевизията, но нервите ти са подложени на голямо напрежение, когато станеш свидетел на събитията от другата страна на тази граница.
— Да, разбира се. И това сигурно се отразява на бойния им дух?
Той ме изгледа войнствено.
— Бойният им дух ли? Майоре, някои от тези хора не могат да спят нощем.
— Налага ли ви се да давате психологически консултации?
— Откакто сме тук, имахме едно самоубийство и един опит. По цял ден давам психологически консултации.
— Значи според вас тези хора са потиснати и объркани?
— Предполагам, че и това определение става.
— Налагало ли ви се е да давате консултации на Тери Санчес или някой от неговите хора?
Той се загледа в един тромав „С–130“, който току-що се беше отделил от пистата и бавно започваше да се изкачва на височина за полет. Най-сетне каза:
— Опасявам се, че ми е неудобно да отговоря на този въпрос.
— Добре. Смятате ли, че раздразнението, което описахте, може да е причинило срив в екипа?
— Това всъщност е същият въпрос, но зададен по малко по-друг начин, нали?
— Отче, питам ви неофициално. Кажете ми като на войник.
— Добре тогава. Не вярвам, че Тери и неговите момчета са го извършили. Но със сигурност имаше напрежение.
По дяволите, все едно директно казваше, че според него точно те са го извършили. Само не можех да определя дали го знаеше със сигурност, или само го подозираше и го обясняваше с известните факти, както правеха всички останали.
— Кажете ми нещо за батальона на Смодърс.
— Отлична военна част. Той е първокласен командир, а в неговия батальон има и много повече ветерани, отколкото в другите.