Служебните характеристики на Попов са безупречни.
Но както се случва понякога, авторите на характеристиките не са го познавали истински. Те не са забелязали онези отрицателни черти, които в определени условия стават опасни. Било е известно например, че Попов е користолюбив и потаен, лишен от елементарно мъжество във взаимоотношенията си с другарите, направо страхлив. В сложната обстановка, в която е работел, тези качества са привлекли "ловците" и са го направили обект на атаката на американското разузнаване. И той се е предал, изплашил се е, станал е предател.
Както му обяснил сътрудникът от американското разузнаване подполковник Шарнхорст (той е Хари Гросман), "Макс" ще трябва да събира сведения за Съветските въоръжени сили, по-точно да измъква съветски държавни тайни. От шефовете си той получава средства за тайнопис, шифровъчни таблици, поставени в долната част на спинингови макари, инструкции за свръзка. И той известно време работи по тях, докато не попада в полезрението на органите за държавна сигурност на СССР. А това става така.
В посолството на САЩ в Москва работи Ръсел Огъст Ланжели. Дипломат, баща на три деца и внимателен съпруг, той, както изглежда за околните, води твърде порядъчен живот. Всяка сутрин отива на работа в посолството, вечер се разхожда из града, а когато времето е хубаво, излиза със семейството си до живописните места в Подмосковието. Като че нищо не показва, че освен административно-стопанската работа в посолството той има и други грижи. Някои постъпки на Ланжели обаче навеждат на мисълта, че официалната му длъжност е само прикритие.
Веднъж през лятото под перилата на стълбата, която води от Ленинские гори към Москва река, е открит миниатюрен контейнер с инструкции и пари, оставен от Ланжели и предназначен за неизвестен агент. Ланжели извършва тази "операция" под формата на невинна разходка с жена си и децата.
И така, образцовият семеен мъж привлича вниманието на органите за сигурност. Той продължава (явно, за да провери не го ли следят) да се разхожда из града и тогава, когато трябва да бъде на работа в посолството. Често го придружава жена му — явно, за да придаде безобиден характер на разходката. Веднъж след като оставя колата си, Ланжели слиза с жена си в метрото и без явна цел пътува по сложен маршрут. Изглежда доста странно: след като е влязъл във вагона, преди влакът да тръгне, той задържа затварящата се врата, скача и изтичва на другия перон. За професионалистите обаче няма съмнение: Ланжели старателно заличава следите. След като накрая излиза от метрото, той се приближава към спирката на автобуса и застава на опашката до някакъв подполковник. За миг раменете и ръцете им се докосват. Ланжели вече е с пакет под мишницата. А после двамата, без да дочакат автобуса, тръгват в противоположни посоки. Подполковникът е същият този "Макс". По това време още не се знае нищо за похожденията му с Емилия Коханек, нито за последвалите срещи с американските разузнавачи. Сега вече заедно с Ланжели под наблюдение е и Попов.
Има един документален филм "Отново по черния път". Някои от епизодите имат пряко отношение към описания от нас пример. Там е заснета друга среща между Ланжели и "Макс" — в преддверието на московския ресторант "Централний", на ъгъла на улиците "Горки" и "Немирович-Данченко".
Камерата показва тълпата разхождащи се по улица "Горки": юноша, прегърнат с девойка; старец отваря пакет цигари; двама мъже разговарят до витрината на книжарница и накрая ситнещи крака, пагони на подполковник и лице в едър план. Офицерът явно е възбуден. Камерата рядко се плъзга по другите фигури, в центъра е подполковникът. Той се приближава към вратата на ресторанта, поглежда вътре. По лицето му се вижда: още не са дошли на срещата. Подполковникът се разхожда нагоре-надолу по тротоара.