От пресечката бавно излиза кола с чужда марка. Мъжът на волана спира и излиза от автомобила, заобикаля го и подава ръка на дамата си. Камерата снима в едър план. Обективът следи ръката на мъжа: той нежно обвива талията на жената и изважда от джоба на жакета й някакъв предмет. Това е малка кутийка. Двойката отива във фоайето на ресторанта. Натам се отправя и "Макс".
По-нататък снимките са правени през масивната стъклена врата на ресторанта. Зад нея има телефонен автомат. Изглежда, че и подполковникът, и новодошлият трябва да говорят по телефона. Какво с това? Същата кутийка, която преди минута видяхме в ръцете на чужденеца, сега е в ръцете на подполковника. Но нали те не се познават, във всеки случай камерата, която през цялото време ги следи, не е отбелязала да са се поздравили или да са открили, че са познати. А и те се разминават като съвсем непознати хора. Но ние вече знаем, че познанството им е станало, както се казва, зад кадър.
Ето какво разказва за това "Макс" на следствието: "… Шарнхорст ме запозна в Берлин с американския разузнавач с прозвище "Даниил". Това беше направено за в случай, че ме командироват в Москва. "Даниил" ми даде номера на домашния си телефон в Москва и две условни фрази, за да го извикам на среща…"
За хората, които снимат този документален филм, няма съмнение, че Попов е предател, а Ланжели е човекът, комуто Попов предава шпионските сведения.
Но това не е достатъчно. Престъпниците трябва да бъдат заловени на местопрестъплението. Известно е какво "искрено негодувание и възмущение" изразяват някои американски дипломати, когато ги обвиняват в непозволена, забранена от закона дейност. Нужни са неоспорими доказателства. И скоро те са получени.
Веднъж Ланжели, както обикновено, тръгва в 8 ч. сутринта към автобусната спирка на Кутузовски проспект на път за работа в посолството. На спирката го чака "Макс". След като стоят на опашката, те се качват в автобуса. След тях влиза и оперативният работник. В момента, когато Ланжели си пробива път към изхода, минавайки покрай подполковника, те си разменят пакети незабелязано от пътниците или поне така смятат. Сътрудникът от държавна сигурност, който през цялото време внимателно ги следи, дава условен знак на другарите си, които чакат на една спирка. След като слиза от автобуса с пакета, който е получил от шпионина, Ланжели моментално се озовава в колата им, а след две спирки е задържан на местопрестъплението и "Макс". Такъв е краят на неговото краткотрайно сътрудничество с американското разузнаване.
През 1979г. в Москва се състоя съдебен процес по делото на А. Б. Нилов, който преди ареста е бил старши инженер на лаборатория в едно от висшите учебни заведения. По време на една продължителна командировка в Алжир той грубо нарушава правилата за поведение на съветските граждани в чужбина, вследствие на което привлича вниманието на американското разузнаване. През 1974г., използвайки аполитичността и користолюбието на Нилов, сътрудниците на резидентурата на ЦРУ в Алжир го завербуват. Преди да замине за Съветския съюз, той е обучен за начините на конспиративна връзка, снабден е със специално снаряжение и подробно е инструктиран за по-нататъшното му тайно сътрудничество с американците. След като се връща в СССР, Нилов предприема практически стъпки, за да изпълни шпионските задачи, възложени му от ЦРУ, но е разобличен от органите за държавна сигурност и осъден.
Следните два примера, за които сравнително скоро беше съобщено в съветския печат, характеризират похватите и методите, прилагани от разузнаването на САЩ за вербуване на съветски граждани на територията на СССР.
В полезрението на американските разузнавачи неочаквано попада някой си Калинин.
… Снажен, начумерен момък върти хитро очи и обикаля из американската изложба в Москва. От време на време внимателно се оглежда. Улучил момента, когато наблизо няма посетители, Калинин бързо приближава до гида американец и му казва:
— Интересувам се от живота в Щатите. Ще ми дадете ли нещо да прочета на тази тема? По-добре на руски език. Подарете ми нещо.
— Говорете по-тихо — предупреждава го гидът. — Мога да ви подаря книги и списания, но утре.
— Това не ме устройва — отговаря Калинин. — Аз минавам през Москва с влака след уволнението ми от казармата. Утре сутринта ще си бъда у дома в Ленинград.
След като чува думата "уволнение" и оглежда Калинин, гидът казва:
— Тогава може би тази вечер, но не тук, а в града.
Срещат се в уречения час. С американския гид идват и двама сътрудници от посолството на САЩ. Те предлагат на Калинин да се поразходят за литературата за Америка до "московския им дом".