След като минават през града с дипломатическата кола, американците го докарват в сградата на посолството на САЩ и тук го подлагат на интензивна обработка, за да го склонят на тайно сътрудничество с ЦРУ.
С това веднага се залавят чиновниците от посолството и по-точно кадровите сътрудници от американското разузнаване, които работят в Съветския съюз под прикритието на дипломати. Младежът се оказва словоохотлив, податлив. Той по малко започва да издава това, което знае за военните части, за дислокацията им, за бойната техника; казва адресите на свои другари по служба, фамилиите на командирите, съобщава отличителните им данни.
Морално неустойчив човек, смятайки се за обиден в службата, Калинин започва да разказва злобни измислици за съветската действителност — личните обиди и неуспехи са го откъснали от средата му. Това не убягва на закоравелите разузнавачи, в чиито ръце е попаднал Калинин.
— Ти си наше момче — потупвайки го по рамото, казва един от тях, — постепенно ще станеш богат. Ще изпълниш няколко поръчения и ще ти открием сметка в американска банка.
Така Калинин попада в мрежите на ЦРУ. Той получава задача да събира секретна информация за промишлените предприятия в Ленинград. Дават му пари и за повдигане на духа получава рядък подарък — химикалка с автограф от самия президент на САЩ.
Американските разузнавачи не се разделят с Калинин същия ден. Желаейки да свършат колкото може по-бързо работата, която изглежда толкова перспективна, те оставят Калинин в сградата на посолството. "Дипломатите" го обучават как да използва тайнопис, какви са начините за връзка и как да предава материалите.
На другия ден по тъмно извеждат Калинин с дипломатическа кола — покриват го, за да не се вижда, и го оставят на спирка "Смоленская" на метрото. Същата вечер той бързо заминава за Ленинград и скоро след уволняването си от армията успява да постъпи на работа в едно предприятие на отбранителната промишленост. Там той започва да събира шпионските сведения, които сътрудниците на ЦРУ очакват от него…
Скоро Калинин получава шпионска кореспонденция от шефовете си в Москва, написана с тайнопис. А след известно време, взел чрез измама кратък отпуск от предприятието и съобщил, че отива в Гатчина, той отлита за Москва, за да вземе шпионския контейнер, който сътрудниците на посолството са оставили за него.
Същия ден вечерта Калинин минава няколко пъти покрай телефонните кабини близо до Белоруската гара и в 23 ч и 05 мин взема от тайника магнитния контейнер. След това се опитва да се скрие, но е задържан от сътрудниците на органите за държавна сигурност. От контейнера са извадени тефтери с шифри, индиго за нанасяне на тайнописен текст, писма-прикрития, предназначени за изпращане на шпионски донесения в чужбина на фалшиви адреси.
Уличен от безспорните доказателства, Калинин е принуден да разкаже за шпионската си дейност и за връзките си с представителите на ЦРУ. Тази връзка се потвърждава и от това, че в момента на арестуването му у Калинин са намерени разузнавателни инструкции на ЦРУ, тефтери с шифри, средства за тайнопис, сведения, подготвени за предаване на американското разузнаване, голяма сума пари, пропуски и чисти бланки, откраднати от предприятието.
А ето и друг пример. Преди около четири години сътрудниците на ЦРУ успяват да завербуват някой си Капустин. Целта на живота на станалия предател на страната си субект се свежда до едно — да забогатее, на всяка цена да получи много пари, при това без да се изморява с "безсмислено учене и работа", да запази силите си за "красив и безгрижен живот". Тази цел става особено важна за Капустин, който се стреми да вземе реванш за трите години изправителен труд, с които заплаща за кражба.
По време на поредния ресторантски гуляй случаят го събира с "обаятелен чужденец", който оживено говори на руски. С подкупваща Капустин щедрост той го черпи, изпъстря тостовете с шеги и усмихвайки се, казва колко е жалко, че животът ни среща рядко с хубави, истински хора. Без открит намек да го унижи, американецът подчертава "напълно естествената ограниченост на възможностите" на новоизлюпения си "руски другар" и жално добавя: "И то при такива лични достойнства". Всичко това попада в подготвената почва на духовно безпринципния човек, който смята, че животът не е справедлив към него.
Когато американецът направо му предлага да не изгубят връзката, която може да бъде еднакво полезна и за двамата, Капустин охотно се съгласява. След два месеца познатият на Капустин от ресторанта му се обажда за пръв път у дома по телефона и моли по-нататък да го нарича "Ваня". След това започва да се обажда редовно. "Ваня" се интересува от всичко около Капустин, като твърди, че това има огромно значение за него. В разговора той някак си дава да се разбере недвусмислено каква американска служба в Съветския съюз представлява, но това не смущава Капустин: пред очите му са сребърниците на Юда.