„Ще проговори ли най-после този треперещ тип? Възможно ли е въобще да не си отвори устата? Е, добре, ще почакаме. Междувременно може да се обади на Гере по телефона да го попита какво е положението, но не бива да се докосва до телефона, защото този Биро още повече ще се уплаши… Да му предложи охрана?“ Сокач едва не се изсмя на глас от тази идея. При всички случаи трябва да се чака, докато проговори. Да се чака…
С ръце на гърба Сокач сновеше из стаята напред-назад, напред-назад. Когато за пети път се канеше да направи обичайния си маршрут, Биро внезапно извика:
— Другарю старши лейтенант!
— Кажете, слушам ви!
— Другарю старши лейтенант, вярвате ли на това, което вчера ви разказах?
— Вярвам ви. Въпреки че го наричате фантастично, вярвам ви.
— Значи, тогава… не съм луд… — Телефонът иззвъня и Биро млъкна.
— Благодаря, по-късно ще сляза, чакай ме — Сокач постави слушалката на мястото си и се обърна към Биро.
— Е… да свършим, накратко, каква беше всъщност тази бабина деветина? Добре, приемете, че вярвам на всичко, което ми казахте. Надявам се, че искате да ни помогнете. Не бяхте длъжен да дойдете, не ви призовах. Въпреки това дойдохте. Или може би пристигнахте, защото не казахте всичко, което…
— Съмнявате ли се в думите ми? Кълна се, всичко казах дума по гума така, както се случи.
— Тогава сте дошли при нас, защото ви е страх. От какво се страхувате? — Снабдителят мълчеше. — Няма от какво да се страхувате. Няма да ви пъхнем в лудницата. От това ви беше страх, нали?
— Не съм луд, въпреки…
— Въпреки всички причини за това да са налице. Впрочем през 1944 три седмици сте прекарали в Гестапо и само личното застъпничество на Вилмош Гатц ви е спасило. Така ли беше? Тези три седмици са били достатъчни, за да престанат нервите да ви се подчиняват. Колко платихте на Гатц?
— Моля ви за чаша вода!
Сокач натисна копчето и помоли влязлото момиче за вода. Биро я изпи на големи глътки, въздъхна, положи ръцете си на коленете. Сокач го подкани:
— Говорете, ако обичате! Още не знам как тази коза е попаднала горе в стаята. Не знам и защо е попаднала там? Но ви вярвам, че сте я видели. А сега отговорете на това, което ви попитах.
— И на кол да ме сложите, другарю старши лейтенант, пак няма да мога да си спомня колко платих. Поиска злато, дадох му. Спаси ми живота. Да не би да е престъпление? И Гатц… Само не си мислете, че Гатц е бил фашист. Нямаше нищо общо с Гестапо. Съвсем случайно се срещнал в Пеща с един немски офицер, физик, с когото няколко години преди това се запознали на конгрес на физиците в Берлин. По това време Гатц бил асистент в катедрата по физика.
— За какво му е трябвало златото?
— Искаше да се добере до Швейцария. Имал някакви научни идеи, искал да ги осъществи. Странен човек беше. И тогава, и сега не разбирам защо…
— Защо не е поискал държавна помощ, ако е имал намерение да осъществи някаква серия от научни експерименти? Ако тогава не го е сторил, лесно може да се обясни с антифашисткото му настроение. Но това, че по-късно е можел да…
— Какво е вършил по-късно, не знам. Но че е бил антифашист… не вярвам. Мисля, че този човек освен науката си никого и нищо не обичаше.
— И сестра си ли?
— Не зная — Биро клатеше глава и тихо повтаряше: — Не, не зная.
Сокач почака за момент и след това отново попита:
— Откъде познавате Гатц?
— В първите три класа на гимназията бяхме съученици. Беше странно, доста развито за възрастта си дете. Един път момчетата искаха да ме бият. Гатц ме защити. Каза: „Ако някой е евреин, той е също като другите хора, с нищо не е по-долу от тях“.
— Навярно е бил симпатично момче…
Сокач отново сновеше напред — назад. Прегънат на две, Биро седеше на стола. Не, от този човек повече не може да се измъкне. Трябва да го изпрати да си отива.
— Вижте, господин Биро, сега си вървете! Кажете, че сте болен и останете два-три дни в къщи. Аз ви вярвам. Това, което разказахте, е истина, но не действителност. Чували ли сте за Атила Йожеф?… Помислете върху това, което ви казах! И ако почувствувате, че имате нещо за казване, позвънете по телефона. Дори в къщи! Дори и два часът в полунощ да е. Благодаря ви, довиждане… Не, не е необходим пропуск, ще се обадя на портала.