Преселниците бяха спасени и бяха вече на път към родината си.
— Капитан Робърт — попита Сайръс Смит, — какво ви наведе на мисълта, след като напуснахте остров Табор, без да намерите там Еъртън, да отплавате на сто мили оттам в североизточна посока?
— Господин Смит — отвърна Робърт Грант, — аз тръгнах насам не само заради Еъртън, а за да намеря и вас, и другарите ви!
— И мене, и другарите ми ли?
— Разбира се! На остров Линкълн!
— На остров Линкълн ли! — извикаха крайно зачудени Джедеон Спилет, Хърбърт, Наб и Пенкроф.
— Откъде знаете за остров Линкълн? — попита Сайръс Смит. — Та този остров не е дори отбелязан на картите!
— От бележката, която сте оставили на остров Табор — отвърна Робърт Грант.
— От бележката ли? — възкликна Джедеон Спилет.
— Разбира се! Ето я! — отвърна Робърт Грант и им подаде бележка, на която бяха отбелязани дължината и ширината на остров Линкълн, „където се намира сега Еъртън заедно с петима американски преселници“.
— Капитан Немо!… — каза Сайръс Смит, след като прочете бележката и позна почерка, с който беше написана и бележката, която бяха намерили в кошарата!
— Ах — каза Пенкроф, — значи той се е качвал на нашия „Бонадвенчър“ и е плавал сам чак до остров Табор!…
— За да остави там тая бележка! — добави Хърбърт.
— Виждате ли? — извика морякът. — Имал съм право, като казвах, че даже и след смъртта си капитан Немо ще ни направи още някоя последна услуга.
— Приятели — каза Сайръс Смит, дълбоко развълнуван, — нека милостивият Бог приеме душата на нашия спасител капитан Немо!
Преселниците свалиха шапки при последните думи на Сайръс Смит и прошепнаха името на капитана.
В това време Еъртън се приближи до инженера и му каза простичко:
— Къде да оставя това ковчеже?
Ставаше дума за ковчежето, което Еъртън беше спасил с опасност за живота си тъкмо когато островът потъваше, и сега го предаваше честно и почтено на инженера.
— Еъртън! Еъртън! — промълви инженерът, дълбоко развълнуван.
После се обърна към Робърт Грант:
— Господине — добави той, — вие бяхте оставили един престъпник, а днес пред вас стои честен човек и аз с гордост му подавам ръката си!
След това разказаха на Робърт Грант за чудните приключения на капитан Немо и на преселниците на остров Линкълн. После Робърт отбеляза местоположението на канарата, която беше останала и която щеше да бъде нанесена вече на картите на Тихия океан, и даде заповед да отплават обратно.
След петнадесет дни преселниците слязоха в Америка и намериха родината си умиротворена подир страхотната война, след която бяха възтържествували правото и справедливостта.
С по-голямата част от богатствата в ковчежето, завещано на преселниците на остров Линкълн от капитан Немо, купиха грамадна област в щата Айова. Само един, най-хубавият бисер, беше изваден от съкровището и изпратен на лейди Гленарван от името на тези, които „Дънкан“ спаси и върна в родината им.
В тази област преселниците призоваха към труд, с други думи, към щастие и благоденствие всички ония, които смятаха да поканят на остров Линкълн. Там основаха грамадна колония и я нарекоха на името на острова, който бе потънал в дълбините на Тихия океан. Там имаше река, която нарекоха Благодарност, планина — планината Франклин, езерце, което стана езерото Грант, и гори — горите Фар-уест. Областта стана нещо като остров на суша…
Там под вещата ръка на инженера и на другарите му колонията процъфтя. Нито един от някогашните преселници на остров Линкълн не се засели другаде, тъй като те се бяха заклели да живеят винаги заедно — Наб, там, където се намираше господарят му, Еъртън, готов на всякаква жертва, Пенкроф, по-добър фермер, отколкото на времето моряк, и Хърбърт, който завърши образованието си под ръководството на Сайръс Смит. А Джедеон Спилет започна да издава „Ню Линкълн хералд“, който стана най-добре осведоменият вестник в целия свят.
Там Сайръс Смит и другарите му бяха посещавани на няколко пъти от лорд и лейди Гленарван, от капитан Джон Мангълс и жена му, сестрата на Робърт Грант, от самия Робърт Грант, от майор Мак Набс, от всички, които бяха замесени в двойната история на капитан Грант и на капитан Немо.
Всички бяха щастливи и задружни в настоящето, както бяха задружни в миналото. Но никога не забравиха острова, на който стъпиха бедни и голи, острова, който цели четири години задоволяваше всичките им нужди, а сега беше само къс гранит, в който се разбиваха вълните на Тихия океан, гроб на този, който се наричаше някога капитан Немо!