— Та това не е моя работа! Това е работа на полицията — каза младият човек троснато.
— Вие служите на държавата като детектив — прекъсна го шефът — и секретарят на Министерството на външните работи желае вие да разбулите мистерията. Освен това, такова е и желанието на Министерството на вътрешните работи, под чието ведомство попада Скотланд Ярд. Смъртта на Франсис Илмар, както и страшната находка на главата не са разгласени. Напоследък се проведоха доста атаки срещу правителството, така че временно полицията ще трябва да държи в тайна тази история. Огледа на главата е отложен, предполагам, че членовете на комисията ще бъдат най-старателно подбрани. Би било върховно предателство да се разгласява каквото и да било. За съжаление, много малко сведения мога да ви дам. На първо място като указание може да послужи фактът, че преди няколко седмици Илмар е бил съгледан в Чайчестер от племенничката му. Това обстоятелство узнахме още преди да се разкрие трагичната му смърт. Момичето се нарича Адела Лимингтон и работи във филмовата компания Хебуорд, чието ателие е в Чайчестер, Старият Хебуорд е пришелец от Америка и е забележителен човек. Момичето пък е един вид статистка…
Майк трепна.
— Статистка! Аз си знаех, че тази дяволска дума пак ще ми се изпречи. Е, какво трябва да правя?
— Посетете момичето, ето адреса му.
— Женен ли беше Илмар? — попита Майк, слагайки адреса в джоба си.
— Да, обаче жена му не може да даде никакви сведения. Единствена тя е уведомена за смъртта му. Съпругът си не е виждала от един месец насам. Изглежда, че през последните години двамата са живели разделено… Впрочем, до известна степен неговата смърт е благоприятна за нея, тъй като той е бил застрахован в нейна полза.
Майк извади листчето от джоба си и повторно прочете страшната вест на Главореза.
— Как си обяснявате тази мистерия? — попита той началника си.
— Предполагам, че е дело на някой луд, който се чувствува призован да наказва престъпниците. И щеше да бъде напълно вероятно предположението ми, ако не бяха двете изключения, които като че ли опровергават хипотезата ми.
Стейнс се облегна на гърба на стола и смръщи чело.
— Вземете случая с Уайлит. Главата му намерихме преди две години в Кляпхъм Къмън. Уайлит беше човек с добро поведение, пример на почтеност, навсякъде обичан, а след смъртта му стана известно, че е имал големи влогове в банки. Второто изключение е Крулинг, една от първите жертви на Главореза. Той беше човек с напълно благороден характер. Установи се, обаче, че няколко седмици преди смъртта си не е бил душевно нормален. Писмата на Главореза са били писани с една и съща машина. В тях винаги се среща полусмазаната буква „И“. Обърнете внимание и на слабо отпечатаната буква „Г“, както и на особения ход на редовете. Ние проучихме най-подробно тези особености и всички специалисти потвърдиха, че шрифтът е от стара, изразходвана машина. Откриете ли човека, който си служи с такава машина, можете със сигурност да твърдите, че сте открили убиеца. По този път, обаче, едва ли би могло да се постигне някакъв резултат. Полицията вече е разпространила снимки от този типичен шрифт и е обещала голямо възнаграждение на откривателя. Струва ми се, че Главореза не употребява тази машина за други цели, освен за оповестяване смъртта на своите жертви.
Майк се отправи към квартирата си. Нововъзложената задача го притесняваше, той беше свикнал да се движи само в сферата на висшата политика. Тънкостите на дипломацията бяха неговата специалност, а тъмните дела на човека: кражби, убийства, обири, които в същност бяха обект само на полицията, не спадаха в кръга на неговата дейност.
— Бил — каза той на малкото куче, което лежеше върху една малка постелка пред незапалената камина в стаята, — тази история ще ми създаде работа. Имам или нямам успех, поне ще се запозная с една статистка. Не е ли великолепно?
Бил радостно размаха опашка.
2
Една визита на мистер Самсон Лонгвал
Адела Лимингтон почака, докато ателието се изпразни, а когато и това стана, дълго още се колеба, преди да влезе в кабинета на своя шеф. Един белокос мъж с пъхнати в джобовете на панталоните ръце, седеше свит в стол-люлка. Челото му недружелюбно беше навъсено.
Моментът съвсем не беше подходящ за подаване на молби. Тя знаеше това много добре.
— Мистер Хебуорд, мога ли да говоря?
Той бавно я погледна. При друг случай американецът веднага би станал на крака, неговата очарователна любезност беше прословута. Сега обаче, уважението към жените беше слязло под нулата. Той я погледна мрачно и въпреки лошото си настроение, все пак неволно се взря във фигурата й. Адела Лимингтон беше красива, с правилни черти на лицето. Златисти къдрици обграждаха лицето й, в което все още играеха лъчите на щастливо детство. Тя имаше красиви и рязко очертани устни. Тялото й беше стройно. Никакъв дефект не се забелязваше.