— Аз бях там и той ми каза, че мистер Бриксан се упътил към Чайчестер, Дали не се е заблудил?
Хебуорд не можеше да си обясни тази работа. Внезапно една мисъл го преряза! Лонгвал! В него винаги се забелязваше нещо странно! Не е ли възможно…?
Сега Хебуорд си припомни, че понякога Лонгвал не казваше истината и че неведнъж, а многократно старият човек е изказвал желанието да бъде снет в неговата любима роля — епизод из живота на неговите велики прародители.
— Трябва веднага да отидем при него и да го пипнем. Аз ще говоря с него.
Автомобилът спря пред къщата. На тяхното силно чукане, никой не се обади.
— Ето спалнята му — каза Хебуорд и посочи един прозорец, защитен с желязна мрежа. Вътре се виждаше светлина. Инспектор Лил хвърли едно камъче с такава сила, че стъклото на прозореца се пръсна. И въпреки това никой не се обади.
— Това е странно! — каза внезапно Хебуорд.
— Отворете прозореца! — заповяда Лил на един полицай.
— Да го изкъртя ли?
— Да, веднага!
След миг правеха опит да изкъртят прозореца, но срещнаха непреодолима трудност!
— Щорите на прозореца са армирани с железни шини — каза детективът. — По-добре ще опитам да отворя някой прозорец на горния етаж.
С помощта на друг, той се покатери нагоре и отвори един прозорец. Това беше същият прозорец, през който Адела беше видяла Баг! Детективът влезе в стаята, след това подаде ръка и втори полицай се изкачи. След няколко минути врата беше отворена.
— Никой няма в къщата — каза полицаят.
— Запали лампата! — заповяда инспекторът.
Полицаите намериха лампата и я запалиха.
— Какво е това? — инспекторът показа куката и скрипеца, който все още висеше на гредата. — Нещо не разбирам. За какво може да служи?
Джек Хебуорд нададе вик.
— Ето револвера на Бриксан — каза той и вдигна оръжието.
Инспекторът се обърна за момент към Хебуорд, след това погледът му пак се отправи към куката и скрипеца.
— Това ме озадачава — каза той — Разгледайте дали няма да се намери още нещо. Отворете всички чекмеджета, всеки шкаф, потупайте по стените — може да има тайни врати, които се срещат във всички стари къщи от времето на Тюдор.
Претърсванията останаха без резултат. Инспекторът Лил се върна в стаята, все още мислейки за куката. Вътре един полицай съобщи, че е намерил гаража.
Гаражът беше необикновена дълга постройка. Като отвориха вратата, вътре намериха стария автомобил, познат на мало и голямо в цялата околност. Но това беше само половината от бараката. Зад бяло варосаната стена навярно имаше и друго помещение. Никаква врата не се забелязваше. Като огледаха бараката отвън, откриха една масивна стена, чак до тази на гаража.
Хебуорд почука на вътрешната стена.
— От дърво е! — извика той.
В един ъгъл висеше синджир, на вид без никакво предназначение. Като разгледаха по-добре, видяха, че минава през една дупка на покрива. Инспекторът дръпна синджира и стената се отвори отзад. Зад стената стоеше втори автомобил.
— Ето автомобила! — извика Хебуорд.
— Какъв автомобил? — попита инспекторът.
— Колата, с която Главореза винаги пътува — каза Хебуорд бързо. — Той седеше в нея, когато Бриксан се готвеше да го арестува. Тази кола винаги мога да позная. Бриксан е тук някъде в Довер Хауз и ако е паднал в ръцете на Главореза, Господ да му е на помощ!
Всички пак се върнаха в къщата и се опитаха да намерят обесения на скрипеца. Неочаквано инспекторът се наведе и дръпна килима. Капакът се показа. Един от полицаите го отвори. Лил коленичи и погледна. Хебуорд видя смутеното му лице.
— Много късно, много късно! — прошепна той.
41
Екзекутирането
Безумният вик на човек, обхванат от смъртен страх, звучи ужасно. Нервите на Майк бяха здрави, но въпреки това трябваше да събере всичките си сили, за да запази този път самообладанието си. Впримчените му ръце се гърчеха със сетни сили.
— Предупреждавам ви — каза той, когато пронизителният вик на Грегори премина в едва доловимо хълцане. — Лонгвал, ако направите това, ще бъдете навеки проклет.
Старият човек се обърна с усмивка към другия си пленник, но нищо не отговори. Той вдигна припадналия Грегори така лесно, сякаш вдигаше дете и го отнесе към ужасната машина, където го постави на подвижната платформа с лице надолу. Майк забеляза, че той съвсем не бърза. Подготовката му доставяше грамадно удоволствие. Лонгвал отиде при машината и дръпна един лост, Майк чу как секирата удари.
— Това е мое изобретение — каза той през раменете на Бриксан.
За момент Мак погледна към дъното на пещерата и видя нещо, което блъсна цялата кръв в главата му. В първия момент той помисли, че сънува и че страшното нервно напрежение му устройва халюцинации.