Но не, това беше Адела.
Тя стоеше всред ярката светлина, изцапана от кал до такава степен, че изглеждаше облечена в сиви дрехи.
— Само ако мръднете, ще ви застрелям! — извика момичето.
Майк се вдигна на колене, а след това с люшкане се изправи. Лонгвал чу гласа й и бавно се обърна.
— Уважаема госпожице! — каза той извънредно любезно — какъв каприз на съдбата! Аз винаги съм вярвал, че кулминационната точка в моя живот ще бъде, ако в ръцете ми падне някоя кралица, тъй като моят уважаем чичо Шарл Хенри беше привилегирован да екзекутира кралица Мария Антоанета. Какво съвпадение.
Бавно той тръгна към нея, без да обръща внимание на насочения револвер. Той презираше, опасността, която го застрашаваше. Лицето беше възторжено, той се усмихваше. Ръцете му бяха протегнати, сякаш посрещаше отдавна желан гост.
— Стреляйте! — извика Майк със силен глас. — За Бога, стреляйте!
Тя се поколеба един миг, след това натисна спусъка. Но, револвера не гръмна! Покрит с пръст, неговият механизъм не работеше.
Тя се обърна за бяг, но ръката на Лонгвал я обгърна и притегли главата й към гърдите си.
— Хубавице моя! — каза той. — Сега вдовицата ще стане вдовец и вие ще бъдете първата му годеница.
Тя се вцепени и не оказваше никаква съпротива. Необяснима сънливост я обхвана, макар че беше в пълно съзнание. Като някой безумец, Майк се опита да освободи ръцете си. Той желаеше Адела да припадне, за да не види ужаса, който щеше да последва.
— Кой е пръв? — попита старият човек, като поглади с ръка плешивата си глава. — Нека миледи открие началото, за да й спестим ужаса при вида на смъртта. А вие пък… — той замислено погледна проснатото тяло на Грегори, което здраво беше завързал на платформата.
Лонгвал нагласи платформата и постави примката около главата на Пене. Белите му ръце посегнаха към лоста, който освобождава ножа, но не го дръпна. Навярно друго беше размислил.
— Не, вие сте първа — каза той на Адела, избута полуприпадналия Пене и го остави на пода.
Майк забеляза, че Лонгвал вдига глава и се ослушва. Отгоре долиташе тъп шум като от стъпки. Лонгвал пак промени намерението си, наведе се и вдигна Грегори Пене на крака. Майк се чудеше, защо така бързо държа барона и след това внезапно го блъсна на пода. Скоро обаче той престана да се чуди. Една фигура се движеше в дъното на пещерата, след това се яви голямото космато тяло с яростни очи, насочени към стария човек.
Беше Баг. Кожата му беше изцапана с кръв, лицето му беше покрито с прах. В същото състояние Майк по-рано беше видял Баг при излизането му от кулата.
Маймуната спря, подуши стенещия човек на пода и нежно го поглади с дебелата си лапа. Внезапно Баг се хвърли върху Лонгвал и с един удар го просна на земята. Старият човек напразно се защитаваше. Един момент Баг стоя над него разглеждайки го и раздвижи уста, сякаш искаше да му каже нещо. След това маймуната го грабна и го постави на подвижната платформа, която поклати и блъсна напред.
Майк я наблюдаваше слисан. Великанската маймуна бе наблюдавала екзекуции! Тя беше се измъкнала от пещерата същата нощ, през която беше убит Фос. Получовешката памет на маймуната беше запомнила точно подробностите.
Баг опипа дървеното скеле и докосна пружината, която придържаше примката. С рязък удар тя падна около врата на Главореза. В този момент Майк чу шум горе. Той погледна и видя, че капакът е отворен. Баг също чу, но не обърна никакво внимание — така много беше улисан в работата си. Лонгвал се опомни и с последни усилия се помъчи да освободи главата си от примката. Той започна да говори несвързано, но изведнъж като че ли схвана трагизма на положението си, престана да реагира и спокойно застена. Виждаше се как ръцете му конвулсивно обгърнаха ръба на платформата, на която лежеше.
В този момент Баг дръпна лоста и ножът падна.
Инспекторът Лил видя отгоре как острието със светкавична скорост потъна и чу се пращенето на вратните прешлени. На полицая му прилоша.
Отдолу се разнесе глас:
— Слезте бързо, инспекторе! В бюфета има въже, смъкнете се по него. Вземете и револвер.
Наистина в бюфета намериха въже. Една минута по-късно инспекторът беше долу.
— От маймуната няма никаква опасност — му каза Майк.
Баг се беше навел над припадналия си господар като майка над детето си.
— Изнесете най-напред мис Лимингтон — каза Майк тихо, след като инспекторът освободи ръцете му.
Адела лежеше в безсъзнание до гилотината. За щастие тя не беше видяла трагедията, която току-що се разигра. По въжето се смъкна втори полицай, а след него Джек Хебуорд, който въпреки старостта си, претърси пещерата. Той намери стълбата и изхода и помогна при изнасянето на момичето.