Майк отиде при барона, махна примките от ръцете му и го обърна на гръб. Един поглед беше достатъчен, за да разбере състоянието му. Сър Грегори беше почти в безнадеждно положение. Баг забеляза, че Майк няма лоши намерения спрямо господаря му и остана спокоен. Бриксан си припомни, как се беше запознал за пръв път с маймуната и как тя изпълняваше, всички заповеди на Грегори.
— Вдигни го — каза той на Баг, по същия начин, както Грегори тогава.
Без бавене Баг се наведе и вдигна припадналия барон. Майк му посочи пътя за стълбата.
Къщата гъмжеше от полицаи, които учудено гледаха Баг с товара му.
— Изкачи го горе и го постави на леглото! — заповяда Майк.
Хебуорд беше вече отвел Адела с колата си в Чайчестер. Той не искаше момичето да дойде на себе си в тази ужасна къща.
Майк, придружен от инспектора Лил, слезе пак в пещерата и я разгледа. Човешки трупове без глави напомняха за страшните трагедии. Двамата детективи влязоха в широката част на пещерата, чиито под беше покрит с кости.
— Ето потвърждение на старата легенда — каза той високо. — Това са костите на конници, които при едно земетресение са били затрупани в пещерата. Ясно се виждат скелетите на коне.
Но как беше попаднала тук Адела? Малко по-късно той откри следите й, които показваха, че се е подхлъзнала в пещерата.
— И тази загадка се изяснява — каза той. — Явно, че Гриф Товер е бил построен от римляните, за да предпазва хора и животни от падане в пещерата. Вероятно е служел и като добър път за бягство. Аз ни най-малко не се съмнявам, че Главореза е имал предвид тази пещера не само като скривалище на жертвите си, но и като изход за бягство.
Когато по-късно намери фенера, свещта и кибрита, които Адела беше изтървала, той се увери в истинността на предположението си.
Те се върнаха при гилотината, върху която все още лежеше трупа на Главореза. Дълго време Майк стоя пред нея безмълвно, вперил поглед в безжизнения труп, чиито ръце все още стояха конвулсивно вкопчени в ръба на една греда.
— Как е могъл да убеждава хора да се съгласят на такава екзекуция? — попита инспекторът с тих глас.
— На този въпрос може да отговори един психолог — отвърна Майк. — Не ще съмнение, че той е влизал в контакт с хора, които са живеели с мисълта за самоубийство, но са се страхували. Той е действувал вместо тях. След това е пращал главите им, за да могат жените и семействата на жертвите му да получат застраховката. Той е действувал много предпазливо. Отговорите на обявленията му, както знаете, са постъпвали в някоя вестникарска будка. Оттам жена ги е събирала и препращала на втори адрес, където са поставяни в специални пликове и вероятно адресирани за Лондон. Аз узнах, че тези пликове се съхраняват в особени тъмни кутии. Главореза е бил наредил, да не се изваждат от кутията, преди да бъдат отнесени в пощата. Един час след подаването им в пощата, адресът е изчезвал и на негово място се е появявал друг.
— Да не си е служил с така нареченото симпатично мастило?
Майк кимна.
— С тази хитрост много често си служат престъпниците. Последният адрес, разбира се, е бил Довер Хауз. Сега да изгасим лампите и да отидем горе.
Три лампи угаснаха. Лил се огледа още веднъж.
— Да оставим всичко, както си е — каза той. Майк се съгласи.
42
Снимка
Три месеца бяха изминали от разкриването на ужасната мистерия на Довер Хауз! Сър Грегори Пене през това време се съвзе и постъпи да излежи тримесечната си присъда. Гилотината беше поставена в един таен музей на брега на Темза на разположение на младите полицаи и студенти по криминалистика. За Главореза вече не се говореше.
Майк, на когото тази авантюра му се струваше, че е станала преди много години, седеше в ателието на Джек Хебуорд. Той слушаше директора, който даваше отчаяни обяснения на ядосания Реджи Коноли, как да се държи в любовните сцени. До него стоеше Адела Лимингтон. Филмът „Розела“ имаше грамаден успех, а Адела беше станала знаменита.
Извън полето на камерата стоеше Стела Мендоза, облечена великолепно, с цигара между пръстите си.
— Мистер Хебуорд! Недейте ме учи как да се държа с едно момиче — каза Реджи избухнал. — По дяволите! Да не мислите, че съм проспал живота си? Не си въобразявайте, че разбирате от момичета повече от мен, мистер Хебуорд!
— Безразлично ми е как държите вашето момиче — отвърна Джек — Аз ви казвам как да хванете моето момиче. В моите филми съществува само един начин за изразяване на любовта и той е същият, който ви описвам. За това имам патент. Обгърнете я още веднъж с ръка, вдигнете глава, наведете малко брадичката! Още брадичката, още малко надолу, усмихнете се. Искате ли да се усмихнете? Не така дървено — изкряска той, — усмихнете се така, като че ли я обичате! Представете си, че тя ви обича! Извинете за израза, Адела. Представете, си това, Коноли. Така, сега е по-добре, но още по-мило! Пак правите физиономия, сякаш сте изпили коняк от счупена чаша. Гледайте в очите й, гледайте ви казах, а не се блещете! Така, сега е по-добре! Още веднъж!