Последваха още няколко секунди пауза, сетне гласът на Бат прозвуча отново в телефона, но приглушен и студен:
— А сега можете да говорите.
— Съжалявам, сър — отвърна Клетус.
— Съжалявате? Значи нямате доверие на телефонните връзки с моя кабинет?
— Не съм казал това, сър — отговори спокойно Клетус. — Само ви предложих да намерите някакъв предлог, за да напуснете кабинета си и да се срещнем тук, при мен.
Гласът му беше направо дървен, без всякакъв израз. От другата страна на линията настъпи дълга пауза. Сетне чу как Бат рязко си пое въздух.
— Добре, Греъм, но дано да бъде толкова сериозно, колкото го представяте.
— Сър, без преувеличение това засяга не само най-висшестоящия представител на Коалицията на планетата, но и членове на нашия команден съвет тук на Бакхала.
— Ще се видим след петнадесет минути — каза Бат. Телефонът щракна и онемя.
Клетус остави слушалката и се обърна към Арвид, който стоеше втренчен в него.
— Съобщението на Ичан — напомни му меко Клетус. Арвид се стресна и излезе от транса си.
— Сър, новоземляните са атакували Двете реки! — изстреля той. — Полковник Кан каза, че напредват по въздуха и през прохода — а в Двете реки са останали по-малко от три отделения дорсайци, без да се броят разузнавачите, които са все още в джунглата и може би са пленени.
Клетус вдигна телефона и набра номера на подполковник Маркус Додс на летището на дорсайската военна зона.
— Полковник Додс, сър — слабото спокойно лице на втория командващ след Ичан се появи върху малкия екран на телефона.
— Чухте ли за атаката на новоземляните при Двете реки?
— Да, сър — отвърна Додс. — Полковник Кан току-що изпрати съобщение да спрем освобождаването на хората. Започваме да ги събираме тук.
— Чудесно. След малко ще бъда при вас.
Той прекъсна връзката и отиде до един шкаф. Отключи го и извади от него колан и пистолет. Извърна се и ги подхвърли на Арвид, автоматично протегна ръка и ги хвана.
— Сър — каза озадачено той, — да не би новоземляните да атакуват и тук?
Клетус се разсмя, заключвайки отново шкафа.
— Не, Арв, но те са започнали атака при Двете реки, а Дау де Кастрис е от хората, които обичат да се презастраховат. Ще изглеждам малко странно с оръжие на кръста, но ти можеш да го носиш вместо мен.
Той взе отново телефона си и набра номера на военноморската база.
— Тук е полковник Греъм. Преди малко поисках да проведа важен разговор с командир Линет…
— Да, сър — отвърна гласът на мичмана. — Командирът се опита да се свърже с вас, но линиите ви бяха заети досега. Само една минута, сър…
Гласът на Уефър прозвуча по телефона:
— Клетус! Какво става?
— Нали ми предложи да използвам твоите „Марк V“? Имам нужда от три. Но трябва да се придвижат оттук до град Двете реки, там, където се сливат Синята и Бялата река. Това е почти двеста и тридесет мили нагоре по течението. Мислиш ли, че ще успеят да стигнат до утре сутрин, един час преди зазоряване?
— Двеста и тридесет мили? До утре преди зазоряване? Нищо по-лесно! — изкрещя Уефър. — Какво става?
— Новоземляните са прехвърлили редовни войски през прохода Етер — отвърна Клетус с равен глас. — Ще атакуват града утре рано сутринта. По-късно ще ти обясня за какво сте ми нужни. Ще можеш ли да закараш твоите машини на една миля под мястото на сливане и да се скриете там?
— Знаеш, че мога! Но ти ще поддържаш връзка, нали?
— Ще се свържа с вас утре призори.
— Добре! Ние потегляме. — Уефър прекъсна връзката.
— Тръгвай, Арв. Чакай ме отвън до колата. След минута идвам.
Арв се стресна.
— Ще тръгваме ли? Но, сър, нали генералът… — Гласът му секна. Клетус търпеливо чакаше. — Слушам, сър — каза накрая и излезе.
Клетус остави слушалката обратно. Погледна часовника си. От разговора му с Бат бяха минали около осем минути, а той каза, че ще дойде след петнадесет. Обиколи за последен път офиса, за да се увери, че всички охранителни устройства работят нормално. След това излезе, като дръпна вратата, но я остави отключена, с активирана пружина. Следващият човек, който минеше през нея, щеше да установи, че се е затворила автоматично, заключвайки го в помещението, а да се измъкне оттам нямаше да е много лесно.
Клетус отиде до служебната кола, където го очакваше Арвид. Потеглиха към общежитието.
ТРИНАДЕСЕТ
Под управлението на Клетус колата се плъзна на въздушната си възглавница и зави по една тясна улица, водеща направо до общежитието. На паркинга пред сградата имаше доста коли, подредени в две редици пред главния вход, с малка пътека помежду им.