Двата края на паркинга бяха пусти. Самата сграда, както и останалите помещения на офицерския състав като че ли дремеха празни под следобедното слънце. По-голямата част от живеещите в общежитието бяха най-вероятно на работа, на обед или спяха по стаите си. Когато служебната им кола се плъзна в паркинга, Клетус забеляза, че слънцето се отразява в нещо метално на покрива точно над главния вход на зданието.
Огледа празните прозорци на спрелите коли с изключени въздушни възглавници. Сви устни. В момента, когато завиха по пътеката между двата реда коли, се чу съскане, като че ли огромно парче бекон се пържеше над тях. Един лъч се вряза в покрива на колата им, разрязвайки метала като с оксиженова горелка. Арвид тежко падна върху Клетус. От дясната страна униформата му беше почерняла и пушеше. Колата загуби контрол и зави надясно в едно празно място между приземените коли, където спря все още върху въздушната си възглавница.
Клетус бе обхванат от сляпа ярост. Обърна се, измъкна пистолета от кобура на Арвид, сниши се и отвори вратата откъм своята страна. Хвърли се към колите отдясно. Претърколи се под собствената си кола, която висеше във въздуха, и бързо се сви зад тази отляво. Лежейки на земята, предпазливо надникна отдолу. Срещу него между спрелите коли идваше един мъж с лъчев пистолет в ръка. Клетус стреля и човекът се претърколи, а самият той се промъкна между колата от дясната му страна и следващата в редицата.
По звука и щетите върху колата Клетус предположи, че нападателите са трима. Оставаше да се справи с още двама. Надничайки, можеше да види мъжа, когото застреля — лежеше по очи върху паважа. Лъчевото оръжие се беше търкулнало настрани, а прозрачното му дуло блестеше на слънцето. Клетус отстъпи, отвори вратата на най-близката кола отдясно и се сви в нея. Лежейки на пода, той я издигна на въздушната възглавница и даде заден ход.
Когато стигна до средата на паркираните коли, той се хвърли навън през другата врата. В същия момент два лъча се врязаха в покрива и в колата зад него. Грабна падналото оръжие и се прикри зад все още движещата се кола, докато тя се блъсна в отсрещната редица. Промъкна се през най-близкото празно място и погледна назад.
Двамата стрелци бяха на открито, обърнати с гръб един към друг до колата, която Клетус току-що беше оставил да се блъсне в другите. Единият беше с лице към Клетус, другият гледаше в противоположната посока — и двамата с насочени лъчеви пистолети, слухтещи наоколо за най-малкото движение.
Клетус отстъпи, притисна лъчевото оръжие с левия си лакът и хвърли пистолета над главите на мъжете. Той падна с трясък върху собствената му кола.
Двамата се завъртяха едновременно по посока на шума. Клетус се изправи и заставайки между две паркирани коли, ги преряза с лъча на оръжието, което все още държеше в ръце.
Дишайки тежко, той се облегна на колата, от която се беше измъкнал. След това захвърли оръжието и накуцвайки, забърза към служебната кола, където продължаваше да лежи Арвид.
Лейтенантът беше дошъл в съзнание. Гръдният му кош от дясната страна бе сериозно обгорен. Раната беше грозна, но нямаше кървене. Клетус го свали върху тревата и отиде в общежитието да повика медицинска помощ от близката военна болница.
— Партизани! — обясни кратко, отговаряйки на въпросите им. — Трима — всички са мъртви. Но помощникът ми е ранен. Елате тук колкото е възможно по-бързо.
Прекъсна връзката и отиде да види как се чувства Арвид.
— Как… — прошепна той, когато Клетус се наведе над него.
— Нали ти казах, че Де Кастрис обича да се презастрахова? А сега недей да мърдаш и не говори.
В същия момент долетя линейката от военната болница. Преди да се приземи меко на тревата, сянката й надвисна над тях като ястреб, спускащ се от небето. От нея се изсипаха медицински лица в бели униформи и Клетус се изправи.
— Това е лейтенант Джонсън, моят помощник. Погрижете се добре за него. Тримата партизани на паркинга са мъртви. Ще напиша за това подробен доклад, но по-късно. Сега трябва веднага да тръгвам. Ще се оправите ли?
— Да, сър — отвърна дежурният лекар. Той беше най-старши по чин и на яката му имаше златна и черна лента на административен офицер. — Ще се погрижим за него.
— Много добре!
Без да се бави повече при Арвид, Клетус влезе в общежитието. В квартирата бързо се преоблече в бойния си костюм с всичките му приспособления. Когато излезе, бяха откарали вече Арвид в болницата, а тримата мъртви стрелци бяха пренесени върху тревата. Дрехите им бяха цивилни, обикновени, каквито можеха да се видят по улиците на Бакхала, но кожата в долната част на лицата им беше по-светла и контрастираше с тази на челата, издавайки къде са били големите им новоземлянски бради, обръснати съвсем наскоро.