Клетус опита и установи, че колата му се управлява. Насочи се към дорсайската зона.
Когато пристигна, намери по-голямата част от върналите се дорсайци, събрани отново на групи, въоръжени, екипирани и готови да бъдат транспортирани обратно при Двете реки. Отиде направо във временния щаб, установен в единия край на поляната, и намери там подполковник Маркус Додс.
— Нали не сте изпратили все още кораби обратно? — обърна се Клетус направо към него.
— Не, полковник — отговори високият слаб мъж. — Но планираме скоро да започнем прехвърлянето на хора. Ако се опитаме да се спуснем с парашути, след като се стъмни, трима от всеки четирима ще попаднат в реките. Партизаните сигурно вече са заели позиции по двата бряга над града. За тях ще бъде елементарно да заловят парашутистите ни утре на дневна светлина.
— Не се безпокойте — каза безцеремонно Клетус. — И без това няма да скачаме над града.
Веждите на Марк Додс се повдигнаха върху слабото му мургаво лице.
— Вие няма да подкрепите…
— Ние ще подкрепим. Но не по този начин. Колко от хората, на които беше даден отпуск, все още не са се явили?
— Не повече от половината вероятно, но на всички е съобщено. Те ще чуят и сами ще дойдат. Нито един дорсаец няма да остави колегата си, обкръжен и откъснат, ако може да помогне…
Звънът на телефона върху бюрото го прекъсна. Вдигна слушалката и заслуша мълчаливо.
— Един момент — свали слушалката и натисна бутона за заглушаване на разговора. — За вас е. Полковник Айвър Дюплейн — началник-щаб на генерал Трейнър.
Клетус протегна ръка.
— Полковник Греъм слуша. — Умаленото холерично лице на Дюплейн го гледаше от малкия екран.
— Греъм! — Излая гласът му. — Тук е полковник Дюплейн. Новоземляните са прехвърлили части през границата при прохода Етер и изглежда са се установили около Двете реки. Имате ли все още дорсайски части там?
— Две роти в самия град — отвърна Клетус.
— Само две? Тогава не е чак толкова лошо! Добре, а сега слушайте. Изглежда всичките дорсайци там около вас са се размърдали. Няма да предприемате нищо срещу новоземляните, без да получите конкретни заповеди. Това е заповед — от самия генерал Трейнър. Разбрахте ли? Ще останете в готовност, докато не ви се обадим, аз или генералът.
— Не — възрази Клетус.
За момент от другата страна на линията настана мъртва тишина. Лицето на Дюплейн гледаше гневно Клетус от екрана.
— Какво? Какво казахте? — изкряска накрая полковникът.
— Трябва да ви напомня, полковник — каза спокойно Клетус, — че генералът ме е назначил за пълновластен началник на тези дорсайци и аз отговарям само пред него.
— Вие… но аз ви предавам заповедите на генерала, Греъм! Чувате ли ме? — гласът на Дюплейн се задави на последната дума.
— Нямам доказателство за това, полковник — продължи да отговаря Клетус със същия равен тон. — Ще приема заповеди единствено от самия генерал. Ако го накарате да ми каже същото, ще съм щастлив да се подчиня.
— Вие сте се побъркал! — Той отново се вторачи в Клетус. Когато заговори пак, гласът му беше по-нисък, контролиран и опасен. — Мисля, че съзнавате какво означава да откажете да се подчините на подобна заповед? Готов съм да ви дам пет минути, за да размислите. Ако не ми се обадите след пет минути, ще отида при генерала с вашия отговор. Помислете си!
Малкият екран потъмня и в слушалката се чу изщракване. Клетус постави телефона обратно върху бюрото.
— Къде е прожекционният апарат за картата?
— Ето тук. — Марк го поведе през стаята към една хоризонтална маса-екран, под която се виждаше черният силует на апарата. Върху екрана беше прожектирана картата ма местността около прохода Етер. Клетус постави пръст върху мястото, където се събираха двете реки.
— Утре заран — обърна се той към Марк — този, който командва новоземляните, ще иска да заеме позиция, за да атакува нашите части в града. Това означава — пръстът на Клетус очерта две подковообразни криви, чийто отворен край сочеше надолу по течението, около долините на реките малко над града, — че нашите хора ще могат да скочат с парашути — не би трябвало да имат проблеми след тренировките — срещу течението, малко по-нагоре от тези позиции. Тъй като новоземляните наблюдават надолу по течението, смятам, че акцията ще мине сравнително безопасно. Доколкото знам, те нямат истинска артилерия, поне не повече от нас. Вярно ли е?
— Така е, сър. Кълтис е един от световете, на който сме се споразумели с Коалицията да не осигуряваме на нашите съюзници или на военните части, наети от тях, нещо повече от преносими оръжия. Доколкото ни е известно, те спазват тази договореност, поне що се отнася до новоземляните. Всъщност досега не са имали и нужда от нещо по-съществено, защото всичките битки бяха с местните партизани. Можем да очакваме, че редовните им войски ще имат леко лично въоръжение, лъчеви оръжия, ракети и установки за изстрелване на бомби…