Выбрать главу

Двамата заедно очертаха вероятните позиции на противника и къде евентуално ще разположи ракетните установки и другите специални оръжия. Докато работеха, в щаба пристигаше непрекъснат поток от заповеди, който често ги прекъсваше.

Слънцето беше залязло вече от няколко часа, когато един младши офицер потупа Клетус по ръката и му подаде телефона.

— Отново полковник Дюплейн, сър.

Клетус пое телефона и погледна към изображението на Дюплейн. Лицето на полковника изглеждаше изтощено.

— Е, полковник?

— Греъм — започна дрезгаво Дюплейн, след това спря. — Има ли някой при вас?

— Полковник Додс от дорсайците.

— Мога ли… да говоря с вас насаме? — Очите на Дюплейн претърсваха помещението около екрана, като че ли се опитваше да открие Марк, който стоеше зад телефона. Марк повдигна вежди и понечи да излезе. Клетус протегна ръка и го спря.

— Един момент — каза той, извърна се и заговори направо в телефона: — Помолих полковник Додс да остане. Бих предпочел да имам свидетел на това, което ще ми кажете, полковник.

Устните на Дюплейн провиснаха.

— Добре — съгласи се той. — И без това слухът сигурно се е разпространил. Греъм… не можем да открием генерал Трейнър.

Клетус изчака една секунда, преди да отговори.

— Да?

— Не разбирате ли? — гласът на Дюплейн започна да се повишава. Той спря, очевидно опитвайки да се овладее, и успя да възвърне нормалния си тон. — Този път новоземляните не използват партизани, а са прехвърлили в страната редовни войски. Те атакуват Двете реки. А сега генералът е из… не е на разположение. Това е извънредно положение, Греъм! Разберете, трябва да анулирате всички заповеди и да дойдете тук да го обсъдим!

— Боя се, че няма да го направя — отвърна Клетус. — Петък вечер е. Генерал Трейнър може да е отишъл някъде за почивните дни и да е забравил да ви предупреди. А аз продължавам да се подчинявам на предишните му заповеди. Те не ми оставят друга алтернатива, освен да действам с дорсайците по начин, който преценя за най-добър.

— Нима вярвате, че той може да направи подобно нещо… — Дюплейн спря, очевидно яростта надви за момент самоконтрола му и той се опита да си го възвърне, за да бъде по-убедителен. — Вие самият едва не сте бил застрелян днес от партизани, както гласят докладите върху бюрото ми! За вас нищо ли не означава фактът, че те са били въоръжени с лъчеви оръжия вместо със спортни пушки? Знаете, че техните партизани винаги носят леко цивилно оръжие, за да не бъдат разстреляни като саботьори, ако ги пленят. Какво мислите за това, че са се опитали да ви убият с лъчево оръжие?

— Единствено това — този, който е издал заповедта, е искал да бъде сигурен, че ще ме отстрани като командир на дорсайците. Щом те не ме желаят като командир, логично е да си остана командир.

Дюплейн го гледаше изморено от екрана на телефона.

— Предупреждавам ви, Греъм! Ако нещо се е случило с Трейнър или ако в следващите няколко часа не можем да го открием, аз ще поема командването на съюзническите сили. И първото, което ще направя, е да отменя заповедите на Бат и да те арестувам!

Екранът потъмня и връзката прекъсна. Малко изморено Клетус постави телефона върху масата и потърка очи.

— Добре, Марк. Няма какво повече да чакаме. Да започваме прехвърлянето на хората.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Клетус замина с първата група от шест транспортни кораба, които закръжиха на осем мили от Двете реки нагоре по течението, и спуснаха парашутисти от двете страни на реките. Два часа преди това един разузнавателен самолет прелетя в тъмнината ниско над джунглата и улови топлинните изображения на две групи новоземляни, чакащи от двете страни в долините, на около пет мили от града. Една по-малка резервна част се беше разположила до прохода, но числеността й едва ли представляваше опасност за дорсайците. Клетус наблюдава известно време пламъка от реактивните струи на скачащите, след това нареди на пилота да се снижи над реката и да тръгне по течението.

Четвърт миля под града реката правеше завой надясно и точно след него дойде отговор от „Марк V“. Транспортният кораб се спусна още по-ниско и увисна над водата, а кулата на един от подводните булдозери се издигна над тъмната повърхност.