Клетус се спусна с въжен асансьор до кулата. Люкът й се отвори и от него излезе Уефър. Двамата застанаха върху леко наклонения мокър метален корпус до кулата.
— Ето ни и нас — усмихна се Уефър. — Трима, точно както нареди чичо доктор. — Приятелски закачливото му лице под черната коса изглеждаше развълнувано. — Какво искаш от нас?
— Войските на новоземляните са концентрирани в долините на двете реки на няколко мили от града. Те ще ги пресекат през равната им част под бреговите възвишения. Не мисля, че ще тръгнат към града покрай самата река. Така че ще можете да действате, без да ви видят.
— Сигурно, сигурно — съгласи се Уефър, душейки прохладния въздух като ловджийско куче. — Но какво искаш да направим?
— Можете ли да обработите дъното на реката точно под града и да повишите нивото на водата?
— В това малко подобие на река? Няма проблеми. Ще издигнем подводна преграда и водата ще трябва да се вдигне, за да я премине. Колко висок яз? С колко искаш да се повиши нивото?
— Искам водата да е дълбока метър и осемдесет на една миля над града.
За пръв път Уефър се намръщи:
— Метър и осемдесет? Но така ще наводниш и града. Равното място между двете реки едва ли е повече от два метра над речното равнище. Значи по улиците на града ще има метър и двайсет — метър и осемдесет вода. Това ли искаш?
— Точно това искам — отвърна Клетус.
— Е-е… разбира се, има няколко солидни постройки в търговската част и хората могат да се покатерят там. Аз обаче не искам да глобят флота, че наводнява градове…
— Не се притеснявай — отвърна Клетус. — Все още съм главнокомандващият тук. Аз поемам отговорността.
Уефър се взря в Клетус на слабата светлина и подсвирна одобрително.
— Тогава се захващаме веднага. Ще имаш твоите метър и осемдесет вода след четири часа.
— Чудесно — одобри Клетус, качи се в асансьора и махна към кораба да го вдигнат. — Успех.
— Успех на теб и на дорсайците! — отвърна Уефър. — На вас ще ви е необходим повече, отколкото на нас. Ние ще си вършим ежедневната работа.
Като се върна на кораба, Клетус нареди на пилота да се установи на една линия с града. Небето бързо избледняваше и отделните сгради можеха да се видят с просто око. Клетус насочи светлинен лъч към огледалото-приемник, разположено върху покрива на един склад, където беше щабът на дорсайците. Той изпрати повикване по светлинния лъч и Ичан се обади веднага.
— Полковник? — гласът на Ичан беше далечен, рязък и равен. — Очаквах да ви чуя. През последните три часа не съм получавал доклади от разузнавачите си в джунглата. Или са ги пленили, или се крият. Но предполагам, че противникът се е струпал в двете долини над града. Всички отбранителни точки тук са готови.
— Прекрасно, полковник — одобри Клетус. — Аз само исках да ви предупредя, че ще си понамокрите краката. Също така няма да е зле да предупредите и гражданите да се съберат на горните етажи на по-високите сгради.
— О? Буря ли се задава?
— Де този късмет! — отвърна Клетус. Защото една хубава буря с дъжд щеше да даде предимство на добре тренираните дорсайци — и на десантчиците, и на тези в града. — Прогнозата е за ясно и топло време. Реката ще се надигне. Казаха ми, че по улиците ще има към два метра вода.
— Ясно. Ще се погрижа… — Ичан млъкна. — Ще получим ли подкрепления?
— Съжалявам, но не мога да ви отделя. Ако имаме късмет, всичко ще свърши, преди новоземляните да са стигнали до вас. Направете каквото е по силите ви с наличните хора.
— Разбрано. От моя страна няма друго, полковник.
— От моя също за момента — отвърна Клетус. — Успех!
Той прекъсна контакта и даде заповед за връщане обратно в Бакхала, където натовариха нова група десантчици. Денят беше настъпил и повече нямаше смисъл да се прикриват, действайки на малка височина в сенките под хълмовете около града. Клетус придружи следващата вълна десантчици в куриерски самолет, като го накара да кръжи на височина, недостъпна за стрелбата на ръчните оръжия.
Втората група десантчици скочиха сред огъня на врага, разположен надолу по реката, но не бяха сериозно засегнати.
— Доста добре — отбеляза Марк Додс. Той придружаваше Клетус на куриерския самолет, оставяйки майор Дейвид Ап Морган да се погрижи за последните две десантни групи. — Въпреки че сигурно ще ударят следващата ни група по въздуха. Изненадан съм, че все още няма техни кораби тук.
— Още един пример за прекалено развито въображение — отбеляза Клетус. Марк го погледна заинтересовано. — Миналата нощ обясних на Ичан, че прекалената предпазливост може да доведе до грешки. На новоземляните им е известно, че Съюзът е осигурил екзотите с много повече и много по-добри бойни кораби, отколкото Коалицията тях. И те автоматично са си направили погрешен извод. Мислят, че само привидно не сме прикрити по въздуха — за да ги подмамим да изпратят своите кораби и да ги унищожим с нашите по-мощни сили. Освен това знаят, че единствено дорсайците са тренирани за въздушен десант, и очакват срещу тях да се изправят дорсайци. Известно им е, че ни превъзхождат два или три пъти по суша, а това ги кара да са самоуверени.