Третата група и скочи в джунглата под тях. Предположенията на Клетус излязоха верни — не се появиха кораби на врага, които да застрашат скачащите. Същото се случи и с четвъртата, последна група. След като и четирите групи десантчици бяха долу, планът на Клетус за битката започна да се оформя. Беше изпратил дорсайците в джунглата по стръмнините от двете страни на всяка река, срещу течението. Разпръснати в редици, те започнаха да напредват в гръб на новоземляните. Последните се отбраняваха, но когато войските им започнаха да се придвижват през долините към града, тръгнаха натам — не показваха намерение да се обърнат и да водят сериозно сражение, нито пък паника от кратките престрелки. Горе в самолета Клетус и Марк поддържаха връзка с хората чрез светлинен лъч.
— Ние дори не ги забавихме — отбеляза горчиво Марк, свил устни в тънка черта, докато наблюдаваше сцената долу върху множеството екрани пред тях.
— Ще намалят темпото по-късно — отвърна Клетус.
Той беше много зает да следи битката дори когато изпращаше непрестанен поток от заповеди и на най-малките групи дорсайци.
Марк замълча и започна да наблюдава ситуацията върху екраните, развиваща се под командите на Клетус. Двете основни части на новоземлянските войски приличаха на две големи дебели гъсеници, пълзящи по вътрешния край на долините. Съсредоточаваха се към мястото, където се събираха реките — града Двете реки. Отзад и навътре в сушата дорсайските части като тънки редички от малки мравки нападаха гъсениците от задната и от вътрешната страна. Не че всичко това можеше да се види с просто око под плътния покров на джунглата но уредите и чертежите на Клетус го показваха ясно. Атакувани, гъсениците извиваха задните си части към предните, свивайки се под нападението на мравките, ала продължаваха да напредват. Междувременно Клетус разтегляше редиците на своите дорсайци от вътрешната страна на всяка вражеска част така, че най-отдалечените групи бяха на едно равнище с най-предните части на врага. От време на време те правеха пробив в редиците на новоземляните, срещу които се намираха. Тогава противникът просто се отдръпваше зад стръмните склонове, които играеха роля на естествена преграда. Не само това — все повече вражески части се спускаха по стръмния склон долу и се разпръсваха в редица, за да отбраняват придвижването на останалите. По този начин над осемдесет процента от вражеските сили не бяха достижими за оръжията на дорсайците.
Клетус прекъсна внезапно работата си върху екраните и се обърна към Марк:
— Те са на по-малко от две мили от горния край на града. Искам да поемете работата тук и да задържите новоземляните на позициите им. Накарайте ги да слязат от склоновете, но не излагайте хората повече от необходимото. Задържайте ги, без да пускате вашите части, докато не ви се обадя.
— Къде отивате, сър? — попита Марк и се намръщи.
— Долу — отвърна кратко Клетус. Той посегна към един от резервните колани за скачане, с които беше снабден самолетът, и започна да го закопчава. — Наредете по половин рота от двете реки да се издигнат с коланите си и да тръгнат към срещуположната страна. Нека стрелят по всеки враг, когото забележат, но да не спират движението си. Да продължат, докато не се срещнат с мен тук, долу.
Той се извърна и почука с нокът по завоя на реката, където Уефър и трите „Марк V“ се трудеха усърдно.
— По ваша преценка след колко време могат да се срещнат с мен?
— С малко късмет след час — отговори Марк. — Какво смятате да правите, сър, ако нямате нищо против въпроса ми?
— Ще направя да изглежда така, че уж сме получили подкрепления в града — отвърна Клетус. Той се извърна и извика към пилота на разузнавателния кораб: — Престанете да кръжите! Свалете ме долу точно зад завоя на реката — координати H29 и R7.
Самолетът се отдалечи от мястото на битката и започна да кръжи над завоя на реката. Клетус се измести до аварийния изход и постави ръка върху бутона за изхвърляне. Марк го последва.
— Сър, ако не сте използвали скоро колан за скачане…
— Знам — прекъсна го бодро Клетус, — въпросът е да държиш краката си отдолу, а главата отгоре, особено когато се приземяваш. Не се безпокойте… — той извърна глава към пилота и извика: — Онази група дървета, точно по средата на завоя. Викни ми „Скачай“.