— Да, сър — отговори пилотът. След малко извика: „Скачай!“
— Скачам — повтори Клетус.
Натисна бутона за изхвърляне. Аварийният изход пред него се отвори и той се озова извън самолета. Усети, че лети към върховете на дърветата двеста метра под него.
Напипа ръчката за управление по средата на колана върху кръста му и двете реактивни струи от резервоара върху гърба му изреваха. Спряха го във въздуха с такава сила, че за момент му се стори, сякаш гърбът му се прекърши. Преди да успее да си поеме дъх, усети, че се издига. След като намали струята, започна бавно да се спуска, борейки се да остане във вертикално положение.
Той не падаше, а по-скоро се плъзгаше под остър ъгъл към джунглата. Направи усилие да намали скоростта, но чувствителният колан го изпрати отново нагоре. Бързо върна регулатора в първоначалното положение.
Беше вече съвсем близо до дърветата и трябваше да намери пролука между тях, за да не се надене на някой клон при приземяването си. Внимавайки да не докосне регулатора, започна да мести ръчката за управление, за да разбере в какви граници може да сменя посоката. Първият му опит почти го обърна с краката нагоре, но успя да възстанови нормалното си положение. От дясната си страна видя едно относително чисто място. Бързо премести ръчката и с облекчение установи, че се насочва натам. След това внезапно се намери сред върховете на дърветата.
Земята се приближаваше много бързо. Високият назъбен пън на едно дърво, който беше останал скрит от погледа му, изведнъж изскочи срещу него като копие.
Отчаяно дръпна ръчката. Струите замлъкнаха. Той се завъртя, удари се в пъна и се простря върху земята. Усети, че го обгръща тъмнина.
ПЕТНАДЕСЕТ
Когато дойде на себе си — може би само след секунда, — лежеше превит върху земята, а болното му коляно беше подгънато под него. Главата му звънтеше, но иначе се чувстваше добре.
Седна, все още разтреперан, и с двете си ръце внимателно започна да изправя ударения крак. Болката се засили, като заплашваше отново да изпадне в безсъзнание.
Пребори се с притъмняването. Пухтейки, се облегна назад върху пъна и се опита да нормализира дишането си, използвайки техниката за самоконтрол. Постепенно болката в коляното намаля и дишането му се успокои. Сърцето му започна да бие по-бавно. Той се концентрира върху отпускане на цялото тяло и изолиране на нараненото коляно. След малко усети как се понася и го обзема познатото състояние на откъсване от действителността. После се наведе, бавно опъна коляното, повдигна крачола и го заопипва.
Беше започнало да се подува, но пръстите му не можеха да определят дали е наранено по-сериозно. Усещаше болката някъде отдалеч, зад стената на притъпеното му съзнание. Хвана се за дънера, прехвърли цялата си тежест върху другия крак и бавно се изправи.
Опита предпазливо да прехвърли част от тежестта върху болния крак. Той издържа, но усети такава слабост, която не вещаеше нищо добро.
За момент му мина мисълта да използва колана, да се издигне над върховете на дърветата и да стигне до реката. Сетне обаче я отхвърли. Не можеше да рискува още едно лошо приземяване върху болното коляно, а да попадне в реката при това течение също не беше разумно. Щеше да се наложи да плува, а това можеше да извади коляното му извън строя.
Разкопча колана за скокове и го остави да падне на земята. Освободен от тежестта му, подскочи върху здравия си крак към най-близката фиданка. С пистолета си отряза около два метра от стъблото. Изчисти клончетата и се сдоби с груба тояга за подпиране. С нейна помощ заподскача към реката. Най-после достигна брега на сивата вода. Извади подвижния телефон, нагласи го за предаване на разстояние сто метра и повика Уефър на вълната на флота.
Той отговори и няколко минути по-късно масивното туловище на един „Марк V“ се показа над водата на около десет метра от него.
— А сега какво? — попита Уефър, след като помогнаха на Клетус да се качи на борда и го отведоха в залата за управление. Седна на стола, който му дадоха, и внимателно протегна напред болния си крак.
— Имам една рота хора, по половин от двете страни на реката, които ще ни срещнат тук след около… — Клетус погледна часовника си — половин час. Искам „Марк V“ да ги качи и да ги отведе под вода до долния край на града. Ще можеш ли да отделиш една от вашите машини? Между другото докъде стигна нивото на водата?