— Справяме се добре — отговори Уефър. — На твоите хора ще се наложи да газят вода до колене, когато пристигнат в долния край на града. Дай ни още час и с останалите две машини ще имаш реката толкова дълбока, колкото искаш. Така че няма проблеми да отделя един „Марк V“ и да го използваме като ферибот.
— Чудесно — отвърна Клетус. Той замина за града с последните дорсайци. Както каза Уефър, водата по улиците в този край беше дълбока до коляно. Клетус влезе, накуцвайки, в командната стая на щаба на дорсайците. Ичан Кан го посрещна.
— Седнете, полковник — поведе го той към един стол срещу големия екран. — Какво става с реката? Трябваше да отведем всички цивилни в най-високите сгради.
— Накарал съм Уефър с няколко от неговите подводни булдозери да повишат нивото й. Ще ви запозная с подробностите по-късно. А сега ми кажете как вървят нещата тук? — Засега нищо друго, освен откъслечни изстрели от предните разузнавачи на новоземляните — отвърна студено Ичан. — Вашата идея с онези пясъчни укрепления свърши добра работа. Мъжете в тях ще са на сухо, удобно разположени, докато противникът ще трябва да шляпа през водата.
— Може да ни се наложи да излезем от окопите и да пошляпаме и ние. Доведох ви почти двеста души. Мислите ли, че можете да организирате атака с тях заедно с онези, които имате?
Лицето на Ичан никога не изразяваше каквито и да било емоции. Погледът, който хвърли сега към Клетус, беше най-голямата емоция, проявена от него.
— Атака? — повтори той като ехо. — Две роти и половина, най-много три срещу шест или седем батальона?
Клетус поклати глава.
— Казах да организирате атака. Не да я проведете. Това което искам, е да ужилим двата предни фронта на новоземляните, за да ги накараме да спрат и да съберат повече хора, преди да продължат срещу нас. Мислите ли, че ще можем да се справим с това?
— Хм-м — Ичан попита с пръсти мустаците си. — Нещо такова… да, мисля, че е възможно.
— Добре. Ще можете ли да ме свържете с Марк Додс с картина и звук?
— Имаме отворен канал — отговори Ичан. Пресече стаята и се върна с полеви телефон.
— Тук е полковник Кан. Полковник Греъм иска да говори с полковник Додс.
Той подаде телефона на Клетус. В същия момент екранът оживя и се появи лицето на Марк, а зад него се виждаше екранът на самолета.
— Сър? — Марк погледна Клетус. — Вие сте в града?
— Точно така. Заедно с хората, които изпратихте да се срещнат с мен. Можете ли да ми покажете екрана на борда?
Марк се отмести и екранът зад него изпълни екрана на телефона. Подробностите бяха прекалено дребни, но Клетус можа да види, че двете части на вражеската армия се срещаха в пясъчната равнина, която започваше там, където се събираха бреговете на двете реки и завършваха в V-то, насочено към града. Зад разузнавачите напредващият основен фронт на новоземляните се намираше на по-малко от половин миля от предните отбранителни позиции на дорсайците. Дори и в този момент отбраняващите града можеха вече да стрелят по врага.
— Имам хора по височините по целия път на противника — обясняваше Марк — и поне две роти с лъчево оръжие в подножието на стръмнините, които стрелят по ариергарда им.
— Изтеглете обратно тези две роти — нареди Клетус. — Няма смисъл да рискуваме хората, щом не е належащо. И искам да кажете на другите по височините да останат там, но да намалят огъня. Нека го правят постепенно, малко по малко, и накрая да стрелят, колкото да им напомнят, че сме все още там.
— Да ги изтегля? — повтори Марк. Лицето му отново се появи върху екрана, този път намръщено. — И да намаля огъня? Но какво ще стане с всички вас долу в града?
— Ще атакуваме — отвърна Клетус.
Марк замълча, вперил поглед в екрана. Мислите му бяха толкова ясни, като че изписани във въздуха пред него. На него, с повече от три хиляди души, му нареждаха да се въздържа и да не заплашва гърба на вражеските сили, които наброяваха шест хиляди, за да не рискува напразно. Междувременно Клетус с по-малко от шестстотин души планираше атака срещу челната колона на врага.
— Доверете ми се, полковник — изрече меко Клетус в микрофона. — Не казах ли преди седмица, че смятам да премина през това сражение с възможно най-малко жертви?
— Да, сър… — изрече Марк неохотно, все още неубеден.
— Тогава направете каквото ви казах. Не се безпокойте. Играта още не е свършила. Нека вашите хора да намалят огъня, но им кажете да са нащрек. Ще имат по-големи възможности да използват оръжието си по-късно. Той прекъсна връзката и подаде телефона на Ичан.
— Добре. А сега да се погрижим за атаката.
Тридесет минути по-късно Клетус заедно с Ичан пътуваха в една бойна кола, която се плъзгаше върху въздушната си възглавница двадесет сантиметра над водата, дълбока до глезените дори и в този горен край на града. Виждаше първата редица от атакуващите дорсайци — придвижваха се напред, използвайки всяка къща и дърво за прикритие. Точно пред Клетус, в средата на пулта за управление, имаше малък екран, захранван дистанционно с информация от екрана в командната зала на щаба на Ичан. Той показваше новоземляните, разположени в основата на вертикалната стена от камъни и пръст, където се събираха отвесните склонове на двете реки. Простираха се на около шестстотин метра и образуваха остър ъгъл, свързващ склоновете с обширната площ на платото, върху което беше построен градът.