На екрана не можеше да се прецени ширината на тази площ. Истинските й размери се губеха под пластовете спускаща се по склоновете вода, там, където преди бяха отсрещните брегове на двете реки. Невъзможно бе да се прецени къде тази сива течаща маса е дълбока до глезените и къде дълбочината й е достатъчна да се промъкне незабелязан „Марк V“. Клетус беше предупредил атакуващите мъже да се държат настрана от центъра на врага, за да избягнат по-дълбоките води, където течението ще ги отвлече.
Атакуващите спряха зад прикритието на последните къщи и стегнаха редиците си. Врагът беше само на неколкостотин метра.
— Добре — каза Клетус в бойния телефон. — Тръгвайте!
Първата вълна се надигна от прикритията си и се понесе бегом напред на зигзаг. Зад тях останалите, както и тези в укрепленията, също откриха огън по врага.
Новоземлянските войски, които се намираха все още на сухо, върху една височина в подножието на склоновете, изумено се взираха в невероятната гледка — въоръжени с автомати мъже тичат към тях сред пръски вода. Преди да се осъзнаят, първата вълна се беше скрила зад всевъзможни прикрития и към тях се носеше втора.
Едва когато се понесе третата вълна, новоземляните се опомниха. Но огънят на атакуващите и от окопите вече беше покосил редиците им. Изненадата им почти прерасна в паника. Бяха останали с впечатлението, че силите в града, способни да окажат съпротива, са нищожни и след няколко елементарни престрелки всичко ще свърши. Вместо това бяха атакувани от много повече дорсайци, отколкото предполагаха. Предната им линия се огъна и започна да отстъпва, притискайки тези отзад, които се бяха струпали, опитвайки се да разберат какво става.
Объркването увеличи паниката. Новоземлянските войски никога преди не бяха влизали в разгърната битка независимо от модерните си оръжия, с които ги беше снабдила Коалицията. Ето защо изгубиха самообладание и започнаха да правят това, което нито един разумен войник не би направил. На места откриха огън с лъчеви оръжия срещу атакуващите.
При първия допир на енергийните лъчи с плитката вода се вдигнаха облаци пара — и само след миг настъпващите дорсайци бяха много добре прикрити, като че ли новоземляните бяха пуснали специално за тях димна завеса.
При това паниката в предния фронт на противника прерасна в бягство. Тези най-отпред се обърнаха и се опитаха да си пробият път през задните редици.
— Връщайте се! — заповяда по телефона Клетус на атакуващите дорсайци. Защото независимо от временната защита на парата, която ги обгръщаше, той виждаше, колкото и неясен да беше образът на екрана, че те бяха в опасна близост до голяма маса вражески войници. — Връщайте се обратно! В града! Изпълнихте си задачата!
Все още скрити зад парата, дорсайците се оттеглиха. Преди да стигнат прикритието на първите къщи, мъглата се разнесе. Но предният фронт на новоземляните беше в пълен хаос и само няколко случайни изстрела сподириха атакуващите, преди да се приберат.
Клетус се върна в щаба. Тромаво се измъкна от колата, чиято въздушна възглавница я държеше над водата, минаваща вече двата метра. Предните стъпала на главния вход на сградата бяха залети. Направи голяма крачка, за да стъпи на прага, и се запъти, куцайки уморено, към командната зала.
Беше толкова изтощен, че се препъваше. Един от по-младите офицери протегна ръка да го подкрепи, но Клетус му махна да се отдръпне. Влезе треперейки в стаята. Ичан извърна поглед от екрана към него.
— Добра работа, сър — изрече той бавно и меко. — Блестящо изпълнение.
— Да — отвърна с натежал глас Клетус, прекалено изморен, за да скромничи. На екрана пред него новоземляните бавно възстановяваха реда си. Сега представляваха гъста група в подножието на склоновете. — Всичко свърши.
— Все още не — отвърна Ичан. — Вече ще можем да ги задържим за известно време.
— Да ги задържим ли? — Стаята като че ли се завъртя пред пламналите очи на Клетус. — Няма какво да ги задържате. Казах, че всичко свърши. Ние победихме.