— Най-добрата във Вселената. И без това смятах да говоря с теб за това. Бих искал да ми заемеш два милиона МВЕ.
Мондар го гледа известно време, след което се усмихна.
— Боя се, че нямам толкова у мен. Нали разбираш, тук, далеч от Земята, два милиона Международни валутни единици са нещо доста по-дефицитно, отколкото там. Много спешно ли ти трябват?
— Спешно и абсолютно сериозно — отговори Клетус. — Бих искал да го обсъдиш с твоите хора тук, в Бакхала, и другаде, ако е необходимо. Не греша, нали, като смятам, че вашата организация би ми заела тези пари, ако е уверена, че си заслужава?
— Да, не грешиш — изрече бавно Мондар. — Но трябва да признаеш, че е молбата доста необичайна за човек без никаква собственост, бивш полковник от Съюза и настоящ емигрант на Дорсай. Какво смяташ да правиш с такава сума?
— Да изградя един съвсем нов тип военна единица. С нова организация, подготовка, екипировка и тактически възможности.
— Естествено, като използваш дорсайски наемници.
— Точно така — съгласи се Клетус. — Ще създам бойна сила, поне пет пъти по-ефективна от съществуващите сега. Тя би могла да подбие цената не само на Съюза, но и на Коалицията, когато се стигне до осигуряване на военни части за извънземни колонии като вашата. Мога да увелича заплащането на хората и на офицерите и пак да я предложа на пазара за по-малко, отколкото вземаха дори и дорсайските наемници — по простата причина, че ще ни трябват по-малко хора за същата работа.
— И ти предполагаш — каза замислено Мондар, — че подобна наемна сила ще изплати за късо време заем от два милиона?
— Смятам, че няма причини за съмнение.
— Може би не, ако приемем, че новите ти наемници ще изпълняват твоите нареждания. Но кой би могъл да каже предварително? Опасявам се, Клетус, че на нашата организация ще й е нужна някаква гаранция, преди да даде назаем толкова много пари.
— Гаранцията не винаги е необходима, когато репутацията на този който взема заема, е добра.
— Да не би да казваш, че и друг път си вземал заем от два милиона?
— Говорех за военна, а не за финансова репутация — поясни Клетус спокойно. — Съвсем наскоро твоите екзоти получиха възможно най-доброто доказателство за военната ми репутация. Една малка група дорсайски наемници с голи ръце успяха да направят нещо, което много голяма и значително по-добре екипирана сила на Съюза не можа — да съсипе до голяма степен Нова Земя като военна сила и да спечели за вашата колония местната война. Заключението е, че колонията няма нужда от войските на Съюза. Може съвсем успешно да се защити само с дорсайските наемници. Не съм ли прав?
— Ти наистина представи един силен аргумент.
— Следователно по-добра гаранция за заема не би могла да се намери в цял свят. Буквално това е сигурността на тази колония, гарантирана от дорсайските наемници, докато се изплати заема.
— Какво ще стане, ако… ъ-ъ… — започна Мондар деликатно — твоите дорсайци не изпълнят сделката? Не го казвам, за да те засегна, но подобни възможности трябва също да се вземат предвид. Не го ли направя аз, някой друг ще повдигне въпроса. Какво би станало, ако след като ти дадем парите и ти подготвиш частите, вземеш, че откажеш да платиш или да продължиш да гарантираш сигурността на колонията? — В такъв случай — Клетус разпери ръце върху чаршафа — кой би ни наел? Преуспяващите наемници, също както и търговците на всяка друга стока, градят своя бизнес на базата на доволните клиенти. Ако вземем вашите пари и след това се откажем от договора, коя друга колония би опитала късмета си с нас?
Мондар кимна.
— Тук си съвсем прав. — Погледът му стана вглъбен, като че ли се опитваше да се свърже с някакви потайни кътчета на съзнанието си. След това очите му отново срещнаха тези на Клетус.
— Много добре — заяви накрая той. — Ще предам молбата ти за заема на моите приятели екзоти. Разбираш, че не мога да направя нещо повече. Ще отнеме известно време, докато го обсъдим, и не съм в състояние да ти дам големи надежди, че резултатът ще бъде положителен. Както вече казах, сумата е твърде голяма, а няма някаква много основателна причина да ти я дадем.
— О, мисля, че има — каза Клетус убедено. — Ако преценката ми за екзотите е правилна, една от вашите цели е да сте абсолютно независими от външни задължения — за да сте свободни да работите без чужда намеса по вашето виждане за бъдещето. Досега военната помощ на Съюза ви е била от полза, но също така ви е държала в подчинение. Ако можете да си купите сигурност без задължения, вие ще постигнете свободата, която според мен много силно желаете. Заем от два милиона срещу добра сигурност е малък риск в сравнение с възможността да спечелите тази свобода.