— Така, а сега — каза им Клетус бодро — искам да застанете с главата надолу на ръце, като ги опънете хубаво. За равновесие този път можете да подпрете краката си в гредата.
След като всички изпълниха, той им даде нова заповед.
— Вдигнете едната си ръка от земята. Задръжте се само върху другата.
И ги накара да сменят ръцете. Само че този път те се изморяваха за броени секунди. Много скоро прекрати упражнението и мъжете се търкулнаха на земята, напълно изтощени.
— А сега легнете по гръб, опънете краката, ръцете отстрани. Изобщо наместете се удобно. Очите към небето.
Те го изпълниха. Клетус се разхождаше бавно напред-назад пред тях.
— Искам просто да лежите и да се отпуснете, докато ви говоря. Гледайте небето… — То беше високо, ясносиньо, с няколко мързеливо носещи се по него облачета. — Концентрирайте се върху ръцете и краката си сега, след като са облекчени от товара на телата ви. Помислете, че и вие, и те лежите върху земята и тя ви крепи, и й бъдете благодарни. Почувствайте колко отпуснати и тежки са ръцете и краката ви след работата, която трябваше да вършат. Кажете си колко натежали и отпуснати са те. Продължавайте да си го повтаряте наум и гледайте небето. Почувствайте колко тежко и отпуснато е цялото ви тяло върху земята под вас. Как се отпускат мускулите на врата, на челюстите, на лицето и дори на кожата на главата ви. Повтаряйте си колко са отпуснати всички ваши части и продължавайте да гледате небето. Аз ще ви говоря, но вие не ми обръщайте внимание. Насочете цялото си внимание към това, което усещате, и към небето…
Той продължи да говори и да крачи напред-назад. След малко мъжете с изтощени крайници, успокоени от отпусната си поза и от бавното движение на облаците, унесени от непрестанния, приятен, монотонен звук на гласа му, престанаха да обръщат внимание на смисъла на думите. Той просто си говореше. За Арвид, лежащ в единия край на редицата, гласът на Клетус беше станал така далечен, както и всичко останало. Легнал по гръб, той не виждаше нищо друго освен небето. Като че ли планетата под него не съществуваше, с изключение на мекия натиск в гърба му. Облаците се движеха бавно в синия безкрай и му се струваше, че се носи заедно с тях…
Побутване по крака го върна внезапно и рязко на земята. Над него се усмихваше Клетус.
— Добре — каза му той със същия непроменен, нисък глас, — ставай и отиди там.
Арвид го послуша, надигна се тежко и отиде до мястото, което му посочиха. Останалите бяха все още на земята и Клетус им говореше. След това видя как той спря пред краката на Дейвид Ап Морган и го бутна по дясната подметка.
— Е, Дейвид — Клетус не промени скоростта на говора и тона си, — ставай и отиди при Арвид, ей там.
Очите на Дейвид, до този момент затворени, трепнаха и се отвориха. Той се изправи и отиде при Арвид. Двамата наблюдаваха как всички бяха събудени тихо и накрая само Ичан остана да лежи на тревата с отворени очи.
Клетус рязко престана да говори и се подсмихна.
— Хайде, Ичан. Няма смисъл да се опитвам да те приспя. Ставай и се присъедини към другите.
Ичан стана. Целият клас, отново на крака, погледна към Клетус.
— Идеята — каза той с усмивка — не е да заспите. Но засега няма да мислим за това. Колко от вас почувстваха, че се понасят във въздуха, преди да заспят?
Арвид и още трима вдигнаха ръка. Ичан беше сред тях.
— Това е за днес. Утре ще опитаме без предварително изморяване на мускулите. Но искам, като се приберете в квартирите си, всички да опитате да направите същото поне три пъти до сутринта. Ако предпочитате, можете и да заспите. Ще се съберем утре отново тук, на същото място и по същото време.
През следващите няколко сеанса Клетус работи с класа си, докато всички успяха да стигнат до състояние на носене във въздуха, без да заспиват. След това той ги въведе в по-лесни начини за самоконтрол на болка и на самото тяло. Когато усвоиха и това, започнаха да учат същото, но не от отпуснато и неподвижно положение, а в движение — първо ги научи да постигат състояние на носене, стоейки прави, сетне докато вървят бавно и ритмично и накрая при каквато и да е дейност. След всичко това за тях оставаше само да усвоят как да използват състоянието на транс за самоконтрол в най-различни ситуации. Така подготвени, той ги изпрати да обучават останалите офицери, които пък от своя страна щяха да предадат знанията си на хората под тяхна команда.