Изминаха близо три месеца и офицерите бяха напреднали дотолкова, че можеха да предадат поне физическата част от тренировката си на останалите части. Беше необходимо да попълнят състава си с редници и сержанти, а също и с няколко офицери, които да заместят отпадналите при подготовката.
По същото време Клетус получи дебел плик с изрезки от вестници от една агенция на Земята, чиито услуги беше потърсил, преди да напусне Бакхала. Сам в кабинета на Ичан, той отвори плика и разпръсна изрезките, подреждайки ги по хронологичен ред.
Историята, която те разказваха, беше доста проста. Коалицията, подтикната от няколко ключови речи на самия Дау де Кастрис, възнамеряваше да предизвика вълна от протести изобщо срещу наемните части в новите светове и срещу дорсайците по-специално.
Клетус прибра изрезките обратно в плика и го постави в шкафа, където държеше личната си кореспонденция. Излезе на терасата — там седеше Мелиса и четеше.
В тези дорсайски планини лятото беше в разгара си. Слънцето клонеше към залез в късния следобед. Той остана за момент неподвижен, загледан в нея, а тя не подозираше, че я наблюдава. На ясната слънчева светлина лицето й изглеждаше спокойно и някак по-узряло, отколкото си го спомняше от Бакхала.
Мелиса вдигна поглед при звука на стъпките му. Очите й леко се разшириха, като забеляза колко сериозно я гледа. След минута той проговори:
— Ще се омъжиш ли за мен, Мелиса? Синевата на очите й беше дълбока като самата Вселена. И отново, също както в болницата в Бакхала, нейният поглед като че ли разкъса защитната стена, която опитът му в живота и с хората го беше принудил да си изгради. Преди да отговори, тя дълго го гледа.
— Ако наистина ме искаш, Клетус — каза накрая.
— Искам те — отговори той.
И той не лъжеше. Но докато защитната стена отново заставаше на мястото си, въпреки че погледът му не се промени, една част от мозъка му хладнокръвно му припомни, че оттук нататък щеше често да му се налага да лъже.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Сватбата беше насрочена за след две седмици. Като видя, че работата може да продължи и без него, Клетус реши да отдели време да отиде до Кълтис и до Бакхала. Искаше да се срещне с Мондар. Смяташе да предприеме едно още по-далечно пътуване до Нова Земя, за да потърси работа за новоподготвените дорсайци.
В Бакхала Мондар му даде прекрасна вечеря в личната си резиденция. Още на масата, Клетус запозна екзота с новините. Той го слушаше с интерес, който видимо се засили, когато Клетус навлезе в подробностите около специалната подготовка за самоконтрол на офицерите и хората под негова команда. Като приключиха с вечерята, излязоха на една от многобройните тераси да продължат разговора си под нощното небе.
— Това трябва да е Мар, планетата-сестра на Кълтис. — Клетус посочи една жълтеникава звезда ниско на хоризонта, докато стояха, извърнали погледи нагоре, галени от топлия бриз. — Разбрах, че и там имате не съвсем малка колония.
— О, да — отвърна замислено Мондар, гледайки към звездата.
— Жалко, че не са свободни от влиянието на Коалицията и Съюза, както сте вие, след като изчезна проблемът с новоземляните.
Мондар отмести погледа си от звездата, обърна се към Клетус и се усмихна.
— Предлагаш ни да наемем твоята нова бойна единица, за да отблъснем Коалицията и Съюза ли? — каза той с лека насмешка в гласа. — Клетус, благодарение на теб вече сме изтощени финансово. Освен това против нашата философия е да замисляме целенасочено покоряване на други хора и територии. Не би трябвало да ни предлагаш подобно нещо.
— Не го и правя. Предлагам ви само да построите силова електроцентрала на северния полюс на Мар.
В тъмнината Мондар впери погледа си в Клетус.
— Силова електроцентрала ли? — повтори той бавно след кратка пауза. — Клетус, каква нова дяволия си намислил?
— Не е точно така. По-скоро елементарно проучване как стоят нещата на Мар — икономически и т.н. Влиянието на Коалицията и Съюза върху колониите във всички нови светове е ограничено в икономически граници. Тук те могат и да изпуснат контрола. Но са силни на Мар, на Фрийланд и Нова Земя в системата на Сириус, на Нютон и Касида и дори в известна степен на по-младите стари светове в Слънчевата система като Марс и Венера. Всъщност може да се каже, че те прекалено са се разпрострели. Рано или късно ще започнат да се пукат по шевовете. И първият, който ще се пропука, ще бъде Съюзът, защото е инвестирал повече човешка сила и пари в новите колонии, отколкото Коалицията. Когато единият затъне, оцелелият ще поеме колониите, останали от другия. Вместо два големи октопода, разпрострели пипала върху всички нови светове, ще има един, но двойно по-голям. Вие едва ли искате да стане това.