Той се приведе напред.
— Те ще се опитат да ни примамят чрез Падишар, защото знаят, че не можем да го освободим без да използваме магията. Знаят, че за да ги предизвикаме, трябва да предизвикаме и собствената си сила. А това е най-добрият им шанс да я обсебят, защото те искат да владеят всяка магия.
Чандос смръщи вежди.
— Значи, според теб, ще си имаме работа с Шадуините?
Морган кимна.
— Така е от самото начало. Тийл, Бурсука, Преследвачите, Ример Дал, Смоците, онова малко момиченце, което Пар бе срещнал край Тоферския хълм — навсякъде ни причакват Шадуини. Те контролират Федерацията, както и Коалиционния съвет — и това им е работата. Разбира се, че ще бъдем изправени срещу Шадуини.
— Кажи какъв е планът ти — подкани го Дамсон.
Морган отново се облегна назад и скръсти ръце.
— Да се върнем през тунелите в Тирс — по същия път, по който Дамсон е избягала. Да се облечем с униформи на Федерацията, както е направил Падишар, когато се е спускал в Шахтата, и така да проникнем в стражевата кула, в затвора или на което и да е друго място, където държат Падишар. Да влезем по светло и просто да го пуснем. Влизаме по един начин и излизаме по друг. Правим го за не повече от няколко минути.
Чандос и Дамсон го гледаха изумени.
— И това ли ти е целият план? — попита Чандос.
— Само за момент — прекъсна го Дамсон. — Как ще се върнем през тунелите, когато не зная пътя? Не си го спомням.
— Ако ти не го помниш, Кърта го помни — каза Морган и дълбоко въздъхна. — Този план разчита преди всичко на него. Ако ти го убедиш да ни помогне — той замълча, като се опитваше да разгадае зеления й поглед. — Ти трябва да идеш в града, да го намериш и да го доведеш в тунелите, откъдето той да ни изведе. Ще трябва още да узнаеш къде е задържан Падишар, за да идем право там. Кърта познава всички тайни проходи и подземни тунели под Тирс. Сигурно би намерил начин да ни изведе. Ако направо им се изпречим пред вратата, няма да имат време да ни спрат. Това е най-благоприятният ни шанс — да постъпим не така, както очакват.
Чандос поклати глава.
— Не зная, Планинецо. Те познават Дамсон и може би я търсят.
Морган кимна.
— Но Кърта би се доверил само на нея. Тя трябва да влезе първа, придружена от мен — той я погледна. — Как ти се струва, Дамсон Рей?
— Мисля, че мога да го направя — тихо каза тя. — Кърта също ще помогне, ако не са го заловили — тя смръщи вежди, сякаш пресмяташе възможните варианти. — Може да са се спуснали да го търсят в същите тунели, през които възнамеряваме да минем.
— Но той ги познава по-добре от войниците — каза Морган. — Вече седмици наред се опитват да го хванат, но все не успяват. А на нас са ни нужни не повече от няколко дни — той местеше поглед от момичето към едрия мъж. — Това е най-благоприятния ни шанс. Трябва да опитаме.
Чандос клатеше глава:
— Колко души ще са нужни за тази акция?
— Не повече от двайсетина.
Чандос направо се ококори.
— Само двайсетина! Планинецо, в Тирс с разквартирувана петхилядна войска на Федерацията и кой знае още колко Шадуини! С двайсетина мъже нямаме никакъв шанс.
— Щяхме да имаме повече шанс с двеста или две хиляди, но не разполагаме с толкова, нали?
Едрият мъж сви устни, готов да отстоява своето.
— Чандос, колкото по-малка е групата ни, толкова по-лесно би могла да се укрие. Ще търсят формирование от повече хора, нали това се очаква. Но двайсет човека? Ще ги измамим още преди да се усетят кои сме. Двайсет човека могат да се скрият сред пет хиляди много по-лесно от двеста. Само с толкова ще можем да стигнем близо до Падишар.
— Той е съвсем прав — неочаквано се обади Дамсон. — Една по-голяма сила ще вдигне шум в тунелите и не ще има къде да се укрие в града, докато двайсет души могат да се промъкнат и да се скрият, докато свършим акцията — тя погледна Морган право в очите. — Само не зная дали двайсет човека ще са достатъчни, за да се освободи Падишар.