Щом се изми, Морган Лех се изправи и вдъхна дълбоко утринния въздух. Долавяше се ароматът на диви цветя и треви.
— Отивате в Тирс да освободите Падишар, така ли? — изтърси неочаквано тя. — Искам да дойда и аз.
Той изненадано я погледна.
— Как разбра за нашата акция?
Тя само сви рамене.
— Както съм свикнала — като си отварям очите ушите на четири.
Той се обърна с лице към нея. Очите й бяха наравно с неговите. Отново беше удивен от нейния ръст.
— А защо искаш да дойдеш?
— Защото ми омръзна да си губя времето и да не правя нищо друго, освен да подслушвам какво си говорят хората. — Погледът й издаваше упоритост и решителност. — Спомняш ли си разговора ни по пътя? Казах ти, че копнея нещо да се случи. И сто че се случва. Искам да дойда с вас.
Той не можеше напълно да я разбере, не знаеше какво да каже. Достатъчно беше, че трябваше да дойде Дамсон Рей. Но на всичко отгоре и Мати Ро? И то при едно такова опасно пътуване, каквото несъмнено щеше да бъде това?
Тя отстъпи на крачка и го измери с поглед.
— Ще ми се да вярвам, че не си толкова глупав, та да се тревожиш за мене — каза тя, без да се церемони много. — Бъди сигурен, че мога да се грижа за себе си по-добре от теб. Имам повече опит. Не си ли спомняш какво ти се случи в „Свирката“, щом се опита да ме докоснеш?
— Това не се брои! — опита се да се защити той. — Аз не очаквах…
— Да си очаквал — сряза го тя. — В това е разликата между нас, Планинецо. Ти не си се научил да бъдеш нащрек, за разлика от мене — тя приближи до него. — А ще ти кажа и още нещо. Умея да боравя с меча по-добре от всички хора на Падишар Крийл и може би не по-зле от самия него. Чандос попитай, ако не вярваш на мене.
Той се вгледа в нейните проницателни, кобалтово-сини очи, в тънката извивка на устните, в нежните, прави рамене — всичко в нея бе нащрек да посрещне всяко предизвикателство.
— Вярвам ти — отвърна той и беше искрен.
— Освен това — добави тя най-сериозно — аз съм ти нужна, за да осъществиш своя план.
— Откъде знаеш за моя …
— Не бива ти да отиваш с Дамсон в Тирс — прекъсна го тя без да обръща внимание на въпроса му. — Това трябва да направя аз.
— Откъде знаеш за моя план? — довърши той въпроса си, като ядосано сложи ръце на кръста си. — Защо трябва да ходиш ти?
— Защото мен никой няма да ме забележи, за разлика от теб. Ти се набиваш много на очи, Планинецо. Не умееш да се прикриваш, а и на Федерацията си познат. Освен това, ако нещо се обърка, ти няма да можеш да се оправиш в Тирс, а аз мога. Била съм там много пъти. И най-важното, те няма да обърнат внимание на две жени. Ще се промъкнем покрай тях, без въобще да ни забележат.
Тя отново го погледна.
— Кажи, че не съм права — заяви предизвикателно.
Той не можа да скрие усмивката си.
— Аз не мога да решавам това — той отново се загледа към дърветата, надявайки се да сложи край на въпроса. После пак се обърна към нея. — Защо не попиташ Чандос? Той е отговорен за хората, а не аз.
Тя не промени израза си.
— Не мисля така. Поне в този случай.
Тя изчака да го чуе какво ще каже.
— Е? Мога ли да дойда?
Той въздъхна отегчен. Може би беше права. Може би идеята да дойде не беше налудничава. Доводът й бе убедителен. А и той самият си казваше, че планът му се нуждае от доизкусуряване. Мати Ро можеше да помогне.
— Добре — съгласи се той. — Можеш да дойдеш.
— Благодаря.
Тя се обърна и тръгна обратно към лагера, преметнала връхната си дреха през рамо.
— Но и Чандос трябва да е съгласен! — викна той след нея, като все още търсеше начин да се измъкне.
— Той вече е съгласен! — викна му тя в отговор. — Каза да питам теб.
Тя бързо му се усмихна през рамо, докато изчезваше сред дърветата.
Чандос бе намусен и затворен по време на закуската и Морган го остави сам, като предпочете да седне с Дамсон Рей. Дългата маса, на която седяха, беше пълна и мъжете се държаха шумно, тъй че Планинеца и момичето не си казаха много, съсредоточени в храната и в разговорите наоколо. Мати Ро се появи за кратко като мина покрай Морган, без да го погледне и седна далеч от него. Спря за малко при Чандос и му прошушна нещо, което го накара да се намръщи. Морган не чу думите й, но можеше да се досети.
Когато се нахраниха, Чандос скочи на крака и махна на останалите да вървят да си вършат работата. Повика Дамсон и Морган настрани. Той още веднъж ги преведе през дърветата към откритото плато, за да поговори с тях, без да ги чуе никой. Мургавото му лице бе навъсено. Съобщи им, че през нощта се е пуснал слух сред независимите, че Елфите са се върнали по западните земи. Този слух се носел от няколко дни и не можело напълно да му се вярва. Искал да разбере какво е мнението на Морган и момичето за всичко това.