— Това е напълно възможно — веднага каза Морган. — Една от задачите на братята Омсфорд беше да се върнат Елфите в Западните земи.
— Ако Паранор е върнат, защо да не са се върнали и Елфите — съгласи се Дамсон.
— А това значи, че всичките повели са изпълнени — добави Морган, вече развълнуван. — Чандос, ние трябва да разберем дали това е истина.
Едрия мъж отново свъси лице.
— Може би ти се иска и друга експедиция — като че ли една не е предостатъчна — той уморено въздъхна. — Добре, ще изпратя някого да провери. Ще изпратя в Калахорн вестоносец, който да ги увери, че имат приятели. Ако са там, ще ги открием.
Той добави, че е подбрал хората за пътуването до Тирс и в момента се подготвят провизиите и оръжията. Докато се развидели добре, ще бъдат готови и ще могат да тръгнат.
Когато се обърна, Морган импулсивно го попита:
— Чандос, какво ти е мнението за Мати Ро?
— Моето мнение ли? — едрият мъж се разсмя. — Моето мнение е, че тя винаги получава, каквото иска.
Той тръгна отново, после се обърна назад и извика:
— Мисля, че е добре да внимаваше нея, Планинецо.
Той продължи да се отдалечава и изчезна сред дърветата, като даваше нареждания насам-натам. Дамсон погледна към Морган.
— За какво става дума?
Морган й разказа за срещата си с Мати във Варфлийт и за пътуването им до Огнеръбата планина. Каза й също, че момичето настоява да участва в освобождането на Падишар. Попита Дамсон дали тя знае нещо за Мати Ро. Дамсон не знаеше. Никога не я беше виждала преди.
— Но Мати е подходяща, защото две жени не биха привлекли вниманието — заяви тя. — А щом е успяла да убеди и двама ви с Чандос да дойде, значи най-добре и двамата да внимавате.
Морган отиде да си приготви багажа за пътуването на юг, пристегна оръжията и отново се върна на откритото плато. След около час дружината, която Чандос бе подбрал, се събра, готова да тръгне. Това бяха сурови, способни мъже, някои от които се бяха били заедно с Падишар срещу Смока при Джут. Някои от тях разпознаха Морган и приятелски му кимнаха. Чандос изпрати един мъж напред да следи за евентуална опасност и поведе останалите заедно с Морган, Дамсон и Мати Ро надолу по склона на Огнеръбата планина към отсрещните равнини.
Вървяха през целия ден, спускайки се от Драконовия зъб към Раб, след което свърнаха на юг да пресекат реката и да продължат по посока на Варфлийт. Вървяха бързо и равномерно в жегата, небето бе ясно и безоблачно, слънцето неотклонно грееше и въздухът над прашните ливади трепкаше като вода. По пладне седнаха да починат и да хапнат, следобед също починаха и привечер стигнаха равната местност, от където се излизаше в низината Шейл. Поставиха часовой, вечеряха и дружината се оттегли за сън. Морган бе вървял с Дамсон през деня и легна близо до нея. Макар че тя нито се нуждаеше, нито го искаше, той бе възприел едно покровителствено отношение към нея, решен, че щом тя е готова да направи всичко за Пар и Кол, то той непременно ще я закриля.
Мати Ро вървеше сама през целия ден, далеч от всички останали, хранеше се сама, когато почиваха, предпочитайки да бъде далеч от другите. Никой не прояви особено учудване, че е с тях; никой не запита защо е там. Няколко пъти Морган искаше да поговори с нея, но всеки път се отказваше, щом зърнеше затвореното й лице, съзнателната дистанция от останалите, която тя си налагаше.
В полунощ, измъчван от кошмари и несигурност, той се събуди, отиде в края на горичката, в която се бяха настанили, и се загледа към небето и отсрещните равнини Тогава най-неочаквано се появи Мати Ро. Тиха като призрак, тя застана до него, сякаш я бе очаквал през цялото време. Двамата се загледаха към голата равнина, където течеше Раб, като съзерцаваха земните очертания на бледата звездна светлина и вдъхваха топлината, останала от отминалия ден.
— Мястото, където съм родена, прилича на това — каза глухо тя. — Равни, голи поляни. Малко вода, голяма горещина. Сезоните бяха едновременно сурови и красиви. — Тя тръсна глава. — А Планините си ги представям съвсем различни.