Той нищо не каза, само кимна. Ветрецът леко разбьркваше косите й. Някъде в далечината виеше вълк и нищо не отвръщаше на гласа му в тишината.
— Сигурно не знаеш какво да мислиш за мен, нали?
Той сви рамене.
— Така е. Ти можеш да объркаш човека.
В отговор на устните й се появи усмивка, но на мига изчезна. Нежният й силует в сянката изглеждаше като привидение. Тя обмисляше нещо.
— Когато бях петгодишна — заразказва Мати — малко преди шестия ми рожден ден и скоро след смъртта на сестра ми, играех в полята до къщи заедно с по-големия ми брат. Това бе пасбище останало голо през онази година. На него пасяха крави. Забелязах една от кравите, която лежеше в някакъв трап. Това ми се стори странно и аз приближих да видя какво има. Кравата ме гледаше с широко отворени, неподвижни очи, много уплашена. Изглежда не можеше да издаде нито звук. Умираше, потънала в калната дупка, която не бях забелязала по-рано. Тялото й бе проядено.
Тя скръсти ръце на гърдите си, сякаш й беше студено.
— Не зная защо, но исках да я разгледам по-отблизо. Тръгнах към нея и спрях само на няколко метра. Трябваше да повикам брат си, но бях малка и не се сетих. Гледах кравата и се чудех какво ли е станало. И внезапно усетих някакво парене в стъпалата. Погледнах надолу и видях, че съм стъпила в същата кал, в която бе паднала кравата. Калта бе прорязана от зеленикави линии и цялата в мехурчета. Беше проникнала през обувките ми. Тогава затичах и започнах да плача, викайки за помощ. Тичах колкото можех, но болката беше по-бърза от мен. Обземаше целите ми стъпала. Спомням си как погледнах надолу и видях, че пръстите ми са изчезнали.
Тя потръпна при този спомен.
— Майка ми ме изми, колкото можа, но беше твърде късно. Половината от пръстите на краката ми ги нямаше, а стъпалото ми бе покрито с белези и ме изгаряше, сякаш го бях поставила върху огън. Получих треска. Лежах на легло около две седмици. Всички си мислеха, че ще умра. Но не умрях, останах жива. Вместо това умряха те. Всички до един.
Тя се усмихна горчиво и иронично.
— Струва ми се, че трябваше да ти обясня, след като тази сутрин видя краката ми. Неприятно ми е хората да виждат какво е станало с мен — тя го погледна, но веднага се обърна настрани. — Но ми се искаше ти да разбереш.
Поостана още малко с него, после каза „лека нощ“ и изчезна между дърветата. Той стоя дълго загледан след нея, като размишляваше над думите й. Когато се върна край стана им и отново се зави в одеалото, не можа да заспи. Не можеше да престане да мисли за Мати Ро.
Призори отново тръгнаха, като сенки в слабата сива светлина, която проникваше от изток. Денят беше облачен и по обяд започна да вали. Дружината вървеше през гористите хълмове северно от Варфлийд и Мермидон, следвайки линията на Драконовия зъб на запад. На два пъти разузнавачът се връщаше, за да предупреди за появата на федеративни патрули и те трябваше да се крият, докато отминат патрулите. Земята бе сива и просветваше от дъждовната влага. Никой друг не срещнаха по пътя си. Морган вървеше до Мати Ро без покана и не я изостави през целия ден. Тя нищо не каза, за да го прогони, нито се отдръпна. Рядко казваше нещо, но изглежда присъствието му й беше приятно. Когато спряха, за да обядват, тя раздели с него плода, който носеше.
Към полунощ бяха прекосили Мермидон и в далечината можеше да се види Тирс. Силуетите на града едва се очертаваха върху високото равно плато, което те наблюдаваха от околните равнини. Не спираше да вали, равномерно и постоянно, и прахът се превръщаше на кал. Дамсон и Мати Ро решиха да влязат в града едва на зазоряване, когато можеха да се смесят с обичайните търговци, идващи всеки ден от околните села. Чандос изпрати разузнавача напред да види ще може ли да научи нещо от пътниците, които напускаха града. Другата част от дружината се настани в една яворова горичка. Откриха за свое разочарование, че сухите места са много редки и отдалечени едно от друго.
Разузнавачът се върна към полунощ. Морган беше още буден, свит заедно с Чандос и Мати Ро и всички слушаха Дамсон, която разказваше каквото знаеше за тунелите под Тирс и за федеративните затвори. Разузнавачът бързо и дискретно се наведе и прошепна нещо на Чандос. Чандос пребледня. Освободи разузнавача и се обърна към Планинеца и момичетата.
Федерацията бе оповестила намерението си да екзекутира Падишар Крийл. Екзекуцията щяла да бъде публична. Трябваше да стане по обед на по-следващия ден.