Въпреки това само подкрепата на Телохранителите не беше достатъчна за всичко, което предстоеше. За да я приемат за кралица, тя се нуждаеше от подръжката на Върховния съвет и на армията. Трябваше да спечели Итън Шарт и Барсимон Оридио, но не знаеше как. При всичките й усилия да ги накара да я приемат те си оставаха резервирани и недоверчиви, вежливи, но определено хладни. Времето летеше, десет дни бяха минали, откакто Елфите се бяха върнали в Западните земи и Федерацията и Шадуините бяха вече узнали за това. Повече от век Федерацията обвиняваше Елфите, че са причинили болестта на земята и сега можеше да се удостовери истината. Няма значение, че не става дума за същите Елфи, мислеше си тя. Федерацията едва ли щеше да прави разлика между едните и другите. Ако унищожи всички, ще сложи край на проблема.
Затова Рен летеше заедно с Тайгър Тай на юг. Планът за тяхното унищожаване бе пуснат в ход.
Тайгър Тай леко докосна Дух по шията и Рокът започна бавно да се снишава към платото, което се издигаше отвъд реката. Птицата се спускаше плавно и грациозно и само след мигове те се озоваха на поляната в края на широколистна гора. Рен се освободи от ремъците и слезе, като се протягаше, за да се раздвижи. Още не бе привикнала на полетите с огромната птица Рок, макар че откакто се върна бе летяла няколко пъти. Летящите ездачи също започнаха да се връщат в Западните земи и да се заселват отново на някогашното Крилато възвишенше, южно от Ирибис. Рен бе ходила да иска тяхната подкрепа. Каза им за заплахата, пред която всички са изправени, ако не спрат Шадуините. Тайгър Тай, когото всички уважаваха, потвърди думите й и сподели мнението си за нея. Това е момиче, което има в главата си повече ум, отколкото десетина от нас, бе казал той. Едно проницателно, съобразително, интелигентно същество. Момиче, което умее да използва магия, но го прави предпазливо и с благоговение. Земните Елфи и Летящите ездачи могат да имат полза от нея.
Тя се усмихна при този спомен. Летящите ездачи се бяха съгласили да им помогнат. Трийсетина от тях вече се намираха в Арборлон под личното й разпореждане.
— Искаш ли да хапнеш? — попита Тайгър Тай като приближи до нея, клатушкайки се на кривите си, дълги крака. Кестенявата му коса бе все така прошарена, но той не се държеше сопнато както преди. В обръщението му към нея през последните дни се прокрадваше почти благоговение.
Тя кимна и седна на тревата срещу него. Взе парче сирене, ябълка и чаша бира, която Тайгър Тай й наля от меха. Кръстоса крака и тъкмо отхапваше от сиренето, когато нещо се размърда на гърдите й. Мъхнатата главица се подаде изпод туниката й и се появи Фавън, който внимателно душеше въздуха.
— А! Пискунът нищо не пропуска, така ли? — засмя се Тайгър Тай, отчупи късче сирене и го предложи на мъничкото създанийце. Фавън внимателно го пое, измъкна се изпод дрехите на Рен, скочи на тревата и започна да се храни.
— Той те харесва — забеляза Рен. Тайгър Тай се засмя.
— Което показва, че Дървесните пискуни не знаят какво е стар пън!
Хранеха се мълчаливо, а когато приключиха, се облегнаха доволно, загледани към отвесния склон отвъд реката, над който се простираха равните поляни на Търфинг, целите покрити с вълнисти прашни треви.
— Далеч ли е? — попита след малко Рен. Тайгър Тай сви рамене.
— Най-много още час. Когато ги зърнах, се придвижваха бързо насам.
Една федеративна армия, която Летящият ездач бе забелязал, докато патрулираше, бе накарала Рен да потегли от Арборлон, въпреки протестите на Трис и Телохранителите. Трябваше да погледне отблизо врага, преди да представи своя план за действие пред Висшия съвет и неговите скептици.
Тя отпи една последна глътка от бирата. Нещата досега бяха трудни, но в момента имаше чувството, че ще станат още по-трудни.
Те отново се качиха на Дух, вързаха се с ремъците и полетяха в ослепителната синева. Фавън отново се бе скрил в туниката й, сгушен удобно до тялото й. Дух набра височина и полетя над Мермидон, където реката преминаваше през Саваната. Тук се отклониха от реката и полетяха над Ирибис до Търфинг на изток. Времето летеше и само след минути Тайгър Тай вдигна ръка и посочи на юг.