Огромен стълб прах се издигаше в летния зной, надвиснал над равнините. Тайгър Тай се обърна назад, за я погледне и й кимна.
Федеративната армия.
Те продължиха полета си на юг, успоредно на направлението на армията, която вървеше под сянката на скалите. Тайгър Тай направи един кръг и те полетяха откъм гърба на армията, оставяйки слънцето зад себе. По този начин нямаше да ги забележат. Засега никой още не беше узнал за Летящите ездачи и Рен намираше, че по-добре е да не научат за тях. Те бързо полетяха на юг и когато оставиха колоната прах далеч зад себе си, свиха вляво над равнините. Продължиха да кръжат, докато слънцето се озова право зад тях, после отново полетяха към колоната. Изкачиха се по-високо от преди и се опитваха да летят в сянката на слънцето, така че дори някой да погледне към небето, да не ги забележи.
След няколко минути федеративната армия се показа пред очите им.
Тя наподобяваше огромно тъмно петно на фона на озарените от слънцето треви и бе разделена на три групи. Колоните на пехотата следваха една след друга в черно-червено облекло, подир тях идеха конници и огромни бойни машини, обсадни съоръжения, каруци и провизии. Армията създаваше впечатлението, че вечно ще се точи така. Прахът, който вдигаше, замъгляваше всичко на цели мили напред. Рен направо изтръпна пред многочислеността на врага. Елфите едва ли можеха да съберат дори една десета от тази войска, с която разполагаше Федерацията, а бе докладвано, че има още пет хиляди войници на гарнизон в Тирс. Ако се наложеше да влязат в пряк бой с тази армия, Елфите щяха да бъдат унищожени.
А те точно това целят, разбира се — помисли си тя отчаяна.
Преброи най-внимателно всички колони, редици и групи, докато Тайгър Тай летеше с Дух ниско над армията, после рязко го насочи нагоре, отново в посока на юг, като оставаха все още скрити в защитните отблясъци на слънцето. Не забелязаха долу нито вдигнати ръце, нито викове. Очевидно не ги бяха видяли.
До края на деня се върнаха обратно и Рен размишляваше какво ще каже пред Висшия съвет довечера. Искаше й се просто да продължи да лети, да отлети някъде надалеч, където Федерацията никога нямаше да я открие. Но такова място, разбира се, не съществуваше. Дори ако Федерацията не стигне до нея, Шадуините непременно щяха да я намерят. Те бяха доказали това на Мороуиндьл. Заразата на Шадуините беше навсякъде и никой не можеше да живее спокойно, докато не се намери лекарство срещу нея.
По залез слънце Арборлон, столицата на Елфите, отново се показа пред погледа им — сред зеленината започнаха да се мяркат дървени постройки, ламаринени навеси и пъстри дрехи. Дух кръжеше над Рилска песен — сините води на реката просветваха като диаманти в гаснещата светлина. Той плавно се спусна над тревистите плата на Каролан. Едва Рен откопча ремъците и скочи на земята, когато Телохранителите, водени от Трис, се затичаха насреща й да се уверят, че нищо не й се е случило. Тя им махна успокоително и им се усмихна за поздрав, после бързо се наведе към Тайгър Тай.
— Нито дума за онова, което видяхме — прошепна тя. — Поне засега.
Суровите черни очи на Летящия ездач се заковаха върху нея.
— Докато се срещнеш с Висшия съвет ли?
Тя кимна.
— Дотогава.
— Няма да им е приятно да чуят истината — мака че едва ли е изненада за тях. Дървени глави са това!
Тя му се усмихна дяволито.
— Ти ме познаваш. Аз умея да се шегувам.
Тайгър Тай направи гримаса.
— Тази вечер ли ще се срещнеш с тях?
— Вероятно след около час.
— Имаш ли нещо против да присъствам и аз? Може да съм ти от полза, щом трябва да ги надхитрим. Смея да се гордея с моята находчивост.
Тя отправи към него поглед, изпълнен с благодарност.
— Благодаря ти, Тайгър Тай. Летящите ездачи също трябва да имат свой представител. Разбира се, че можеш да останеш.
Тя погледна в посоката, откъдето приближиха Трис и Телохранителите, които изглеждаха явно облекчени.
— Добре ли сте, милейди? — тихо попита Трис, което беше обичайният му поздрав. Той още носеше раните и белезите от битката им с Уистерона край Мороуиндъл. Счупената му лява ръка беше в шини и бинтована, но изпитото му лице отново излъчваше увереност, сила и решителност се четяха в очите му. Той бе успял да надживее изпитанието на Мороуиндъл по-добре от нея.