— Добре съм — отвърна тя както обикновено. — Искам да свикаш членовете на Висшия съвет, Трис, след около час.
— Да, милейди — кимна той, обърна се и скоро изчезна от погледа й.
Рен леко махна на Тайгър Тай и тръгна подир Трис, като свърна към Градините на живота и Елеседилския дворец. Започваше да се стъмва и сред алеите с дървета и улиците на града се запалваха светлините. Във въздуха се носеха възбуждащи миризми на готвено Тя бръкна под туниката си, откъдето измъкна Фавън и го сложи на рамото си, докато вървеше. Вдъхваше горския аромат на дърветата и тревите, който достигаше до нея въпреки миризмата на храна. Откъм реката подухваше лек ветрец, прохладен и успокоителен след дневния зной.
От двете й страни вървяха Телохранителите. Те я съпровождаха където и да отидеше, напълно незабележими в мрака, невидими закрилници срещу всякаква заплаха. Тя се усмихна. Толкова се тревожеха за нейната сигурност, но въпреки всичко тя най-добре сама можеше да се защити, защото бе по-добре обучена и въоръжена. Те обаче се чувстваха потребни и тя не искаше да ги разочарова. Знаеше къде се намират по всяко време, усещаше ги, когато я наблюдаваха, дори и в най-дълбоката нощ. Беше развила усет за такива неща още от дете. Имаше най-добрия учител.
Гарт. В душата й нахлуха спомени и й струваше усилие да ги прогони. Гарт вече го нямаше.
Стигна входа на Градините на Живота. Приближи до Черните часовои, които охраняваха Елкрис, дървото на Забраната. Те я проследиха с поглед, макар че тя не им обърна внимание. Бе погълната от Градините, от тяхното уединение, заслушана в писукането и жуженето на насекомите, разбудени с настъпването на Мрака Тук се чувстваше по-силно ароматът на цветя и треви, богатото ухание на чернозем. Тя изкачи хъма, на който се намираше Елкрис и спря пред дървото. Всяка вечер извършваше този ритуал. Понякога само стоеше, гледаше дървото и съзерцаваше. Понякога протягаше ръка и го докосваше, сякаш да му покаже, че е там. Когато идваше при Елкрис, тя се изпълваше със сили и воля за живот. Чувството за близост с дървото, с жената, превъплътена в него, със силата на посвещението, за която се разказваше в легендата — всичко това й вдъхваше сила. Плът и кръв, превърнати в листа и клони; жена, превъплътила се в дърво; тленност, преминала във вечността.
Фавън, седнал на рамото й, се милваше във врата й, сякаш да я увери, че всичко е наред.
Как да се излекуват Расите, разсъждаваше тя, сменяйки темата, ако не и настроението. Отново се върна на мисълта за приближаващата армия, за заплахата на Шадуините, която трябваше да намери начин да преодолее. Елфите нямаше да могат да се справят сами и тя го знаеше. Аланон ги бе предупредил за това, когато изпрати всеки да изпълни своето поръчение — Пар да намери Меча на Шанара, Уокър Бо да върне Друидите и Паранор, а Рен да открие Елфите. Дали Пар и Уокър са успели също като нея? дали всички поръчения вече са изпълнени? Трябва да разбере. Трябва да се свърже по някакъв начин с останалите, срещнали се край Рога на пъкъла — да разбере какво е станало с тях и да сподели какво е узнала. Трябваше да им каже истината за Шадуините — че Шадуините са Елфи, открили вълшебната магия на древността и преобразени от нея, подобно Господаря на Войната и Черепоносците преди повече от пет хилядолетия. Все още си оставаше тайна как бяха успели да се сдобият с тази магия и да извличат сила от нея. Но Рен трябваше непременно да каже и на останалите това, което знаеше. Интуицията й го подсказваше. Докато не го направи, няма да успеят да намерят лек срещу поразата на Шадуините.
Какво да прави? Някои Елфи вече бяха напуснали Арборлон и се бяха заселили из други краища на Западните земи. Фермерите се бяха установили в Саранданон — плодородната долина, служила за хранителница на Елфския народ векове наред. Трапери и ловци започнаха да обикалят на север до Предела и на юг до Скалния хребет. Занаятчиите бързаха да открият нови пазари за своите стоки. Навсякъде имаше стремеж да се възстановят някогашните селища и градове. Но най-важното бе, че някои Лечители бяха тръгнали със своите помощници да издирват онези места из Западните земи, където болестта бе най-тежка и да се опитат да ограничат нейното разпространение — като се опираха на Елфската традиция, предавана откакто свят светува. Защото Елфите са били винаги лечители — хора, които вярват, че са едно цяло със земята, върху която са родени, и според тяхната философия са длъжни да върнат нещо на света, който им е дал живот. Както Гномите-лечители край Сторлок се грижеха за земните хора, така и Елфите-лечители се бяха посветили на задачата да върнат земята на хората.