Но и те, както фермерите, траперите, ловците, търговците и всички останали, бяха изложени на риск в Западните земи, ако армията на Елфите не успееше да отблъсне външния враг, ако кралицата на Елфите не намереше възможност да задържи настъплението на Федерацията, докато не бъдат унищожени Шадуините…
Тя прекъсна потока на мислите си и извърна поглед от Елкрист възмутена. Нужно бе твърде много — каквото и да правеше, едва ли щеше да се справи сама.
По небето над дърветата на запад се очертаваха огнени ивици, които приличаха на кръв над планинския хоризонт или поне на Рен Елеседил така й се струваше.
Спомените никога не те напускат, мислеше си тя — дори и тези, от които би искала да се отърси, дори и тези, които би предпочела да ги няма.
Започна да се разхожда из градините, забила очи в земята. Питаше се какво ли бе станало със Стреса. От много дни насам не бе зървала Комбинираната котка. За разлика от Фавън Стреса се чувстваше по-добре из диви места и предпочиташе гората пред града. Беше се установила някъде близо до Арборлон и понякога се появяваше най-неочаквано, но категорично отказваше да живее с нея в дома на Елеседил. Стреса бе доволна от новата си среда, щастлива в своя самотнически живот и многократно й бе давала дума, че щом има нужда от нея, ще бъде насреща. Цялата работа бе в това, че тя имаше повече нужда от нея, отколкото искаше да си признае. Но Стреса бе преминала през много премеждия заради нея и в този момент се чувстваше щастлива; нямаше право да й възлага още задачи, само за да успокои собственото си чувство за несигурност.
И все пак тя много й липсваше. Стреса, това странно и непредсказуемо създание от света, който бе струвал на Елфите толкова много, щеше да бъде винаги нейна приятелка.
Стъмнило се бе. Слънцето се бе скрило зад хоризонта на запад, звездите хвърляха лъчи светлина, полумесецът бледнееше над върхарите на дърветата, звуците на нощта бяха нежни и успокояващи, изпълнени с обещание за сън. Дали и нея щеше да я споходи сънят? Сигурно тази нощ щеше да заспи трудно, по-трудно от когато и да било, защото трябваше да се срещне с Висшия съвет и да реши каква да бъде съдбата на Елфите. И може би нейната собствена.
Тя си тръгна от Градините, мина още веднъж покрай Черните часови, заслушана в едва доловимите стъпки на Телохранителя, който я следваше. Понякога й се искаше отново да бъде някогашното момиче-Скитник и нищо друго, животът й да бъде отново прост, цялото бреме на управлението да се смъкне от плещите й и тя отново да бъде свободна. Беше готова да се откаже от кралски сан. Беше готова да се откаже от Елфовите камъни, от тези три сини талисмана, които се намираха в кожена торбичка на шията й — символи на магията, която й предадена от майка й, на силата, предоставена в нейни ръце. Искаше да се отърси от този живот, сякаш бе временна кожа, която е остаряла, и отново да стане…
Но какво? Какво да стане?
Всъщност тя вече не знаеше — може би защото това вече нямаше значение.
Когато след петнайсетина минути влезе в залите на Върховния съвет, повиканите вече я чакаха, насядали около съвещателната маса, председателствана от кралицата. Тя влезе, последвана от Тайгър Тай (досега той бе останал навън, защото не знаеше дали е желан в нейно отсъствие) и се отправи направо към мястото си начело на масата. Всички станаха в знак на почтителност, но тя бързо им махна да седнат.
Стаята беше подобна на пещера. Високи стени ог камък и дърво, звездообразен таван от масивен дъб. В дъното на залата на Върховния съвет се намираше подиум, върху който бе разположен тронът на Елфските крале и кралици и който бе заобиколен от двете страни от гербовете на управляващите Елфски родове. В центъра се намираше древна кръгла маса с двайсет и един стола. Отзад, по цялото протежение на стените, бяха разположени пейки за наблюдатели от обществеността, присъстващи на заседанията на Съвета.
Тази вечер освен нея бяха дошли шестима членове — това бе пълният състав на вътрешния кръг на Върховния съвет. Тук беше Трис като капитан на Телохранителите; Итън Шарт като Първи министър; Барсимон Оридио като Генерал на Елфската армия; Перек Арундел като Министър на търговията; Джален Рул като министър на отбраната; и Фраурен Лаурел като министър на лечителството. Само Лаурел беше нова, избрана с препоръка на Съвета, когато Рен им бе казала, че иска министър, който да отговаря за работата по лекуването на Западните земи на Елфите. Лаурел бе разбрана и усърдна н работата си жена на средна възраст със сериозна и приятна външност; но също както и Рен тя не се ползваше с доверие. Останалите от Съвета гледаха на нея като на човек втори разряд. Рен я харесваше, но не беше сигурна дали може да разчита на нейната подкрепа в случай, че се наложи борба.