Той погледна към Рен.
— Вие какво мислите, милейди? Сигурен съм, че имате собствена преценка за ситуацията.
Тя беше готова да отговори и на такъв въпрос.
— Нашия избор изглежда е следният — или да се укрепим в Арборлон и да изчакаме федеративната армия тук, или да излезем с нашата армия насреща им.
— Да излезем насреща им ли? — Барсимон Оридио бе направо потресен. Той войнствено се наведе и смръщи старото си лице. — Сама казахте, че са десет пъти по-силни от нас. Какво ще спечелим, ако ги нападнем?
— Ние ще диктуваме времето, мястото и обстоятелствата на нападението — отвърна тя. Стоеше изправена така че да може да вижда всички и те нея също. — Освен това аз не съм говорила за нападение от наша страна.
Отново настана тишина. Барсимон Оридио се изчерви.
— Но вие казахте, че…
— Тя каза, че бихме могли да излезем насреща им — прекъсна го Итън Шарт. Сега той се беше привел напред и слушаше с буден интерес. — Не е говорила за нападение — той задържа погледа си върху Рен. — Но какво ще правим, когато се озовем срещу тях, милейди?
— Ще изтощаваме силите им с постоянни атаки. Ще отклоняваме вниманието им. Ще връхлетим, после веднага ще се отдръпнем. Ще правим всичко, за да ги бавим. Бихме могли и да влезем в престрелка, ако имаме шанс да им нанесем тежък удар, но ще избягваме конфронтацията винаги, когато можем да загубим.
— Да ги бавим — замислено повтори Първият министър. — Но рано или късно те ще стигнат до нас или до Арборлон. И тогава какво?
— Засега е по-добре да им поставим клопки, да укрепим града и да съберем припаси — намеси се Перек Урундел. — Успели сме да отблъснем демоните, нападнали ни когато Елкрис е бил съборен преди двеста години. Ще можем да отблъснем и Федерацията.
Барсимон Оридио изпьшка и поклати глава.
— Запознай се по-добре с историята, Перек. Тогава вратите на града са паднали и ние сме били превзети. Ако младото момиче, наричано Избраницата, не се било преобразило в Елкрис, с нас е било свършено — той тежко поклати глава. — Освен това в онази битка на времето сме имали съюзници, макар и немногобройни, но все пак са ни подкрепяли някои от Джуджетата и частите на Свободния легион.
— А може би и сега ще имаме съюзници — заяви Рен и всички погледи отново се приковаха в нея. — Независимите са доста на брой и се намират северно от Калахорн, Съпротивата на Джуджетата действа в Източната земя, а на север са Троловете. Бихме могли да убедим някои от тях да ни помогнат.
— Трудно — рязко и категорично заяви армейският генерал, сякаш въпросът не подлежеше на коментар. — За какво им е да ни помагат?
Рен бе довела спора до момента, на който се надяваше. Целият Съвет бе втренчил поглед в нея и очакваше да чуе как ще разреши един въпрос, който на всички им се струваше нерешим.
Тя се опъна като струна.
— Бихме могли да им предложим нещо в замяна, Бар — тя се обърна към него с прякора му по такъв естествен и фамилиарен начин, както Еленро на времето. — Нещо, което им липсва. Обединение. Расите, обединени срещу техните врагове в името на една обща кауза. Това е шансът да бъдат унищожени Шадуините.
Итън Шарт само се поусмихна.
— Това са само думи, милейди. Каква е всъщност ползата от тях?
Тя го погледна в очите. Той беше най-сериозната й спънка в това начинание. Трябваше да го спечели на своя страна.
— Ще ти кажа каква е ползата, Итън. Ползата е, че за първи път от три столетия насам ние имаме шанс да спечелим битката — тя замълча, за да подчертае тези свои думи. — Помниш ли кое ме накара да тръгна да търся Елфите, Първи министре? Позволи ми да разкажа тази история.
И тя предаде случилото се от момента, когато бе отишла край Рога на Пъкъла, за да се срещне със Сянката на Аланон, до откриването на Мороуиндъл и Арборлон. Повтори онези поръки, които Аланон бе отправил към наследниците на рода Омсфорд. Досега не бе показвала Елфовите камъни на никого, освен на Трис, но сега ги постави на дланта си и ги вдигна високо, за да ги видят всички.
— Ето го моето наследство — посочи ги тя поотделно на всеки един. — Не съм го искала, нито съм предявявала претенции към него, а и неведнаж съм предпочитала да го нямаше. Само че съм дала дума на своята баба, че в името на Елфите ще опазя това наследство и ще удържа на думата си. Ще използвам магия в битка с магията. На Шадуините ще им се наложи да се съобразяват с мене, както и с останалите мои родственици, призовани от Сянката на Аланон — и най-вече с онзи, който беше предопределен да обладава Меча на Шанара и силата на Друидите. Доколкото зная, всички талисмани вече са възстановени — не само Елфовите камъни, но и всички онези магии, които представляват заплаха за Шадуиниге. Ако ги използваме всички заедно и ако успеем да обединим всички мъже и жени на независимите и Съпротивата, а защо не и Троловете от Северната земя, ще имаме шанс да спечелим тази борба.