Итън Шарт поклати глава.
— Това зависи от твърде много неща, милейди.
— Всичко в живота зависи от твърде много неща, Първи министре — апострофира го тя. — Нищо не ни гарантирано, нищо не е сигурно — особено в нашия случай. Но запомни едно. Шадуините водят началото си от нас, тяхната магия се дължи на нашата магия. Ние сме ги породили. Дали сме им живот чрез нашите погрешно насочени усилия да си върнем нещо, което е трябвало да принадлежи на миналото. Ние сме отговорни за тяхната поява, независимо дали този факт ви харесва или не. Еленро е знаела това, когато е решили, че трябва да се върнем в Четирите земи. Ние сме тук, Първи министре, за да възстановим нарушения ред на нещата. Тук сме, за да сложим край на онова, на което сме положили начало.
— И всичко това трябва да стане под ваше ръководство, така ли?
Той наблегна на всяка дума от своя въпрос, за да покаже, че той лично се съмнява в нейните качества и способности. Рен положи усилие, за да надмогне гнева, който се надигаше в нея.
— Аз съм Кралицата — изтъкна тя с много тих глас. Итън Шарт кимна.
— Но вие, милейди, сте твърде млада. Нямате особен опит в управлението. Логично е да очаквате някои съмнения от наша страна, тъй като ние сме управлявали по-продължително.
— Аз разчитам на вашата подкрепа, Първи министре.
— Да засвидетелстваш безусловна подкрепа на когото и да било е признак на глупост.
— Глупост е също да не признаваш, че и младостта може да бъде мъдра. Да се върнем на въпроса.
Обикновено невъзмутимото лице на Итън Шарт се изопна. Край масата се усети неловко раздвижване. Никой не се осмеляваше да погледне към него. И той беше сам в този спор, както и Рен.
— Аз не подлагам на съмнение вашите лични качества… — започна той.
— Точно това правите — рязко го прекъсна тя.
— Спомнете си, че аз лично не съм присъствал на вашето ръкополагане за Кралица и…
— Да спрем дотук! — Тя вече беше твърде разгневена и не се стараеше да го крие. — Точно така, Итън Шарт. Не присъствахте. Нямаше ви, когато Еленро Елеседил умираше. Не видя как загина Гавилан. Нито Бухъла. Нито пък Еоуен. Нямаше ви, за да видите как Гарт пожертва живота си, за да ни спаси в битката срещу Уистерона. Нямаше те теб, за да му помогнеш да умре, Първи министре. Направих го аз, за да не го оставя на проклятието да живее, превръщайки се в един от Шадуините.
Тя положи усилие да се овладее.
— Аз от всичко се отрекох заради спасението на Елфите — от миналото си, от свободата си, от приятелите си — от всичко. И не съжалявам за това. Направих го, защото моята баба пожела така. Направих го, защото Елфите са мой народ и, макар и дълго да не съм била сред него, аз му принадлежа. Аз съм една от вас, Първи министре! Уморена съм да давам обяснения. Нямам нищо, за което да отговарям нито пред вас, нито пред когото и да било. Или съм Кралицата, или не съм. Еленро вярваше, че съм. Това бе достатъчно за мен. Трябва да бъде достатъчно и за вас. Да сложим точка на този спор.
Тя погледна Първия министър в очите и дълго не отмести погледа си.
— Трябва да бъдем приятели и съмишленици, за да имаме някакъв шанс в борбата си срещу Федерацията и Шадуините. Трябва да съществува доверие между нас, а не подозрение. Не винаги ще бъде лесно, но трябва да положим усилие да се разбираме помежду си. Трябва да си съдействаме и да си вдъхваме кураж, а не да се подценяваме и иронизираме. В живота няма място за нищо друго. Дори и да не ни се иска, длъжни сме да приемем повелите на съдбата.
Тя си пое дълбоко дъх и огледа останалите.
— И аз, както Еленро на времето, моля за вашата подкрепа. Според мен, трябва да излезем срещу армията на Федерацията и да потърсим най-добрия изход. Струва ми се, че ще намерим и други, готови да ни помогнат Ако се укриваме, нищо няма да спечелим. Федерацията тъкмо на това разчита — да се разединим. Не трябва да им доставяме удоволствието да ни заварят уплашени и сами. Ние сме най-древния народ на земята и трябва да се държим достойно. Трябва да застанем начело на народите от другите, по-млади Раси. Трябва да бъдем тяхно упование.