Тя отправи поглед към тях.
— Кой е готов да застане зад мене?
Трис се изправи начаса. Тайгър Тай стана заедно с него, но беше явно притеснен. В този момент за нейна приятна изненада се изправи и Фруарен Лоурел, която бе мълчала досега.
Тя зачака. Четирима бяха станали, четирима оставаха на местата си. От четиримата изправени само трима бяха членове на Висшия съвет. Тайгър Тай бе само представител на своя народ. Ако нищо не се променеше, Рен нямаше да получи подкрепата, от която така се нуждаеше.
Тя спря погледа си на Итън Шарп, после протегна ръка към него — жест, който едновременно изразяваше помирение и предизвикателство. Той се обърна към нея изненадан, с питащи очи. Известно време се подвоуми в нерешителност, след което протегна ръка към нея и се изправи.
— Милейди, — обърна се той и й се поклони. — Какго казахте, ние трябва да бъдем единни.
Барсимон Оридио също се изправи.
— По-добре оперен петел, отколкото оскубано пиле — промърмори той, клатейки глава и погледна към Рен с блясък на възхита в застаряващите очи. — И баба ти щеше да ни посъветва така, милейди.
Джален Рул и Перек Урундел неохотно се изправиха, стрелкайки се безпомощно с очи. Те не бяха съгласни, но не се осмеляваха да застанат сами срещу Рен. Тя грациозно им кимна с глава. Беше постигнала нужното.
— Благодаря — каза тя тихо като стисна ръката на Итън Шарп. — Благодаря ви на всички. Нека помним през дните, които предстоят, онова, на което се обрекохме тази вечер. Нека помним, че истинската ни опора са вярата и упованието един в друг.
Тя се вгледа във всички лица около масата поотделно. Беше ги подчинила на своята воля, поне в този момент. Наистина беше тяхна кралица.
XIII
Около два дни Уокър Бо обмисляше плана си преди да направи поредния си опит да се измъкне от обсадения от Шадуините Паранор.
Може би и сега нямаше да предприеме нищо, но усети, че го обзема опасно състояние. Колкото повече обмисляше различни варианти да излезе на свобода, толкова повече му се струваше, че трябва да мисли още и още. Всеки вариант му изглеждаше несъвършен и колкото по-детайлно го обмисляше, толкова по-несъвършен му се струваше той. Не можеше да се спре на нищо и колкото повече мислеше, толкова повече започваше да се съмнява в себе си. Най-сетне разбра, че ако продължава така, съвсем ще престане да си вярва й ще стане неспособен да предприеме каквото и да било.
Плашеше се, че това е част от играта, която Шадуините играеха с него.
След първата си среща с Четиримата конника остана физически разбит, но не това го плашеше. Не можеше да се освободи от психическата травма, тя го изгаряше отвътре като треска. Уокър Бо винаги бе господар на своя живот, умееше да ръководи събитията и да отстранява неприятностите. Но това беше, когато живееше в тесните предели на Сенни дол, когато изпречващите се пред него опасности и проблеми не надхвърляха неговите общо взето големи възможности. Той разполагаше с магическа сила и интелигентност, съчетана с проницателност, както и редица други вродени и придобити способности. С всичко това далеч превъзхождаше своите противници.
Но сега нещата бяха различни. Той бе напуснал Сенни дол и бе навлязъл в големия свят. Сега този свят бе неговия дом. Къщата в Хартстоун бе станала на пепел, познатият му живот принадлежеше на миналото. Преживяното бе унищожило цялото му съществуване като самата смърт. Бе приел повелята на Аланон и я бе изпълнил докрай. Беше намерил Черния камък на Елфите, бе върнал Паранор на земята. Станал бе родоначалник на новото родословие на Друидите. Бе напълно различен човек, вече нямаше нищо общо със самия себе си отпреди седмици. Тази промяна му бе дала прозрение, сила, познание, мощ. Но го бе натоварила и с нови отговорности, очаквания, предизвикателства и врагове. Оставаше да се реши дали предимствата можеха да му помогнат да преодолее трудностите. Поне засега този проблем оставаше открит. Уокър Бо можеше да се провали и да пропадне завинаги — а можеше и да се възвиси и да бъде спасен. Беше като човек, увиснал на ръба на пропастта.
Шадуините много добре знаеха това. И те се появиха веднага, щом разбраха за възстановения Паранор. Уокър бе още дете в новата си роля на Друид и тъкмо сега бе най-уязвим. Да го обкръжат, да го обезсърчат, да го влудят, по възможност да го убият, но на всяка цена да го парализират — такъв беше техният план.